Постинг
24.08.2018 21:14 -
Реинкарнация
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1481 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2018 21:15
Прочетен: 1481 Коментари: 6 Гласове:
3
Последна промяна: 24.08.2018 21:15
Родих се мъртъв,
мъртъв се родих
от тежък сън възкръснал в пуст живот.
Нелепо време там - край мен лежи.
Тунел един
прострян от гроб до гроб...
А гвоздей призрачен пак погледът кове
и намотава своето кълбо,
дордето ослепее мисълта
и стане сухо сбръчкано чело.
...Как всеки миг е малък влак в нощта
а сам-самин аз пътник устремен,
завръщащ се където не е бил,
отиващ накъдето не е
ден..
Наистина ли си видял всичко това? Звучи като истинска реинкарнация.
цитирайrosiela написа:
Много е силно. Наистина ли си видял всичко това? Звучи като истинска реинкарнация.
Точно си почувствала. Най-точно е да се каже, че съм преживял всичко това.
Родил съм се мъртъв, но лекарите с неимоверни усилия са успели да ме съживят.
3.
анонимен -
Познато. До болка.
24.08.2018 23:52
24.08.2018 23:52
От първия вик. И през колко още умирания, коми, възкръсвания... Защо ли? Пръстите ми вече не стигат. И след всяко съм с нещо различна, много различна. Колко ли още ще се завръщаме, където не сме били и ще отиваме, където не е ден? Ех, Мисана, какво ни остава? Да подарим на не денят слънчев лъч, изтръгнат от сърцето ни. Дори да е последният.
Емелика
Блог.бг ме е отново занулил. Но нищо. Окръглена от нова синева, денят ще долети на пук, с крило на птиче.
цитирайЕмелика
Блог.бг ме е отново занулил. Но нищо. Окръглена от нова синева, денят ще долети на пук, с крило на птиче.
анонимен написа:
Познато. До болка. От първия вик. И през колко още умирания, коми, възкръсвания... Защо ли? Пръстите ми вече не стигат. И след всяко съм с нещо различна, много различна. Колко ли още ще се завръщаме, където не сме били и ще отиваме, където не е ден? Ех, Мисана, какво ни остава? Да подарим на не денят слънчев лъч, изтръгнат от сърцето ни. Дори да е последният.
Емелика
Блог.бг ме е отново занулил. Но нищо. Окръглена от нова синева, денят ще долети на пук, с крило на птиче.
Емелика
Блог.бг ме е отново занулил. Но нищо. Окръглена от нова синева, денят ще долети на пук, с крило на птиче.
Трогнат и благодарен съм ти. С този слънчев лъч-подарък ме препрати към знаменития стих на Салваторе Каузимодо:
"Човек е сам върху сърцето на Земята
пронизван от единствен слънчев лъч.
...И неусетно пада вечерта!"
missana написа:
Точно си почувствала. Най-точно е да се каже, че съм преживял всичко това.
Родил съм се мъртъв, но лекарите с неимоверни усилия са успели да ме съживят.
rosiela написа:
Много е силно. Наистина ли си видял всичко това? Звучи като истинска реинкарнация.
Точно си почувствала. Най-точно е да се каже, че съм преживял всичко това.
Родил съм се мъртъв, но лекарите с неимоверни усилия са успели да ме съживят.
rosiela написа:
Имало защо. Бог си знае работата.
missana написа:
Точно си почувствала. Най-точно е да се каже, че съм преживял всичко това.
Родил съм се мъртъв, но лекарите с неимоверни усилия са успели да ме съживят.
rosiela написа:
Много е силно. Наистина ли си видял всичко това? Звучи като истинска реинкарнация.
Точно си почувствала. Най-точно е да се каже, че съм преживял всичко това.
Родил съм се мъртъв, но лекарите с неимоверни усилия са успели да ме съживят.