Постинг
07.06.2018 22:44 -
В светлобелия глас на дъжда
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1418 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2018 23:57
Прочетен: 1418 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 07.06.2018 23:57
Бели точки във светлобелия глас на дъжда,
колко хора носят смъртта си в очите...
Вън студено запръска дъждът,
някой отмина свои фатални кръстовища...
Светлобял е гласът на дъжда.
Там ли се стапят докрая очите...?
Кое е най-студеното място в света? -
Топлината загива от спомени.
В бели точки затварят очите своите фокуси.
Очите! В тях ли се ражда за пръв път смъртта?
Колко хора носят смъртта си в очите! -
Бели точки във светлобелия глас на дъжда...
А някой навън отминава фатални кръстовища.
колко хора носят смъртта си в очите...
Вън студено запръска дъждът,
някой отмина свои фатални кръстовища...
Светлобял е гласът на дъжда.
Там ли се стапят докрая очите...?
Кое е най-студеното място в света? -
Топлината загива от спомени.
В бели точки затварят очите своите фокуси.
Очите! В тях ли се ражда за пръв път смъртта?
Колко хора носят смъртта си в очите! -
Бели точки във светлобелия глас на дъжда...
А някой навън отминава фатални кръстовища.
Да-а-а-а-а-а, има хора, които носят смъртта си в очите.
цитирайrosiela написа:
Уникално откритие. Да-а-а-а-а-а, има хора, които носят смъртта си в очите.
Точно така стоят нещата. Мнозина носят смъртта си в очите. Може би, за да ни накарат да си мислим - пазете се, смъртта броди жива сред вас!
Да имаш много радостен и вдъхновен ден!
В бели точки, по бели полета...
Невероятен извор на асоциации е стихът ти, Младене!
цитирайНевероятен извор на асоциации е стихът ти, Младене!
Нямат покой уникалните ти визии
Очите различават светло-белия нюанс в гласа на дъжда… спомените лишават тялото от топлина… а някои отминават фатални кръстовища…
Чел съм за хора с дарба да виждат смъртника но и по странно „съвпадение“ минути преди да прочета твоята визия ми попадна статия за Признаците на смъртта… освен обяснимите, един от странните е че лицето става симетрично…
Колко нужна ни е асиметрията за да сме живи...
цитирайОчите различават светло-белия нюанс в гласа на дъжда… спомените лишават тялото от топлина… а някои отминават фатални кръстовища…
Чел съм за хора с дарба да виждат смъртника но и по странно „съвпадение“ минути преди да прочета твоята визия ми попадна статия за Признаците на смъртта… освен обяснимите, един от странните е че лицето става симетрично…
Колко нужна ни е асиметрията за да сме живи...
nalia написа:
В бели точки затварят очите своите фокуси. В бели точки, по бели полета...
Невероятен извор на асоциации е стихът ти, Младене!
Невероятен извор на асоциации е стихът ти, Младене!
Да ти е много радостен уикендът и да те вдъхнови за ново творчество!
lexparsy написа:
Нямат покой уникалните ти визии
Очите различават светло-белия нюанс в гласа на дъжда… спомените лишават тялото от топлина… а някои отминават фатални кръстовища…
Чел съм за хора с дарба да виждат смъртника но и по странно „съвпадение“ минути преди да прочета твоята визия ми попадна статия за Признаците на смъртта… освен обяснимите, един от странните е че лицето става симетрично…
Колко нужна ни е асиметрията за да сме живи...
Очите различават светло-белия нюанс в гласа на дъжда… спомените лишават тялото от топлина… а някои отминават фатални кръстовища…
Чел съм за хора с дарба да виждат смъртника но и по странно „съвпадение“ минути преди да прочета твоята визия ми попадна статия за Признаците на смъртта… освен обяснимите, един от странните е че лицето става симетрично…
Колко нужна ни е асиметрията за да сме живи...
Много си прав, че в основата на живота лежи асиметрията. Вселената първоначално, стоейки в сингулярност, е била в състояние на суперсиметрия. След големия взрив тя започва да се разширява и охлажда. Така се асиметризира постепенно и в резултат възниква животът.
Весел уикенд!
