Постинг
11.05.2018 13:27 -
След близостта
Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване.
Насрещно гледаха сияйните очи -
подковно вплетени магнити в тайнството,
обменящи невидими лъчи.
Но се разтвори любовта сред необятното -
нищожна бучка захар в океан.
Непоклатимото усещане за слятост
еволюира в мисъл, че съм сам!
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване.
Насрещно гледаха сияйните очи -
подковно вплетени магнити в тайнството,
обменящи невидими лъчи.
Но се разтвори любовта сред необятното -
нищожна бучка захар в океан.
Непоклатимото усещане за слятост
еволюира в мисъл, че съм сам!
Поздравления за всеки стих след стих.
цитирайсамата тя е необятност и щом я призовеш ще те прегърне.
цитирайrosiela написа:
Поантата е страхотна. Поздравления за всеки стих след стих.
Много ме трогна с този коментар!
Да имаш прекрасна вечер!
emelika написа:
Любов ли е била самата тя е необятност и щом я призовеш ще те прегърне.
За любовта или хубаво, или нищо!
Желая релаксиращ хубав уикенд!
Но да не забравяме че винаги трябва да сме благодарни на споделената любов…
Тя винаги ни помага да потърсим себе си чрез другия, даже разделени…
Сетих се разни песни, в които даже държейки си ръцете в красотата на любовта си влюбените търсят и намират в себе си „мъничко тъга“… може би припомнили си за дългия път, чак сега поели...
цитирайТя винаги ни помага да потърсим себе си чрез другия, даже разделени…
Сетих се разни песни, в които даже държейки си ръцете в красотата на любовта си влюбените търсят и намират в себе си „мъничко тъга“… може би припомнили си за дългия път, чак сега поели...
Колкото по-голяма е била любовта, толкова повече се страда след раздялата. Това ми внуши този елегичен стих, Мисана.
Светъл и зареждащ уикенд!
цитирайСветъл и зареждащ уикенд!
lexparsy написа:
Много добре изказано чувство Но да не забравяме че винаги трябва да сме благодарни на споделената любов…
Тя винаги ни помага да потърсим себе си чрез другия, даже разделени…
Сетих се разни песни, в които даже държейки си ръцете в красотата на любовта си влюбените търсят и намират в себе си „мъничко тъга“… може би припомнили си за дългия път, чак сега поели...
Тя винаги ни помага да потърсим себе си чрез другия, даже разделени…
Сетих се разни песни, в които даже държейки си ръцете в красотата на любовта си влюбените търсят и намират в себе си „мъничко тъга“… може би припомнили си за дългия път, чак сега поели...
Весели събота и неделя от мен!
stih написа:
Привет, Мисана! Колкото по-голяма е била любовта, толкова повече се страда след раздялата. Това ми внуши този елегичен стих, Мисана.
Светъл и зареждащ уикенд!
Светъл и зареждащ уикенд!
Благодаря ти за точния коментар. Общоприето е да се говори за голяма любов. Лично моето мнение, че трябва да говорим за истинска любов.
Хубав уикенд ти пожелавам!
В днешно време - това са познанства-еднодневки..., които нямат друга съдба...
цитирайvedrina написа:
В днешно време - това са познанства-еднодневки..., които нямат друга съдба...
"Времето беше виновно!",
каза Добри Джуров непосредствено след 10 ноември 1989г.
Едно време не беше така...
цитирайvedrina написа:
Едно време не беше така...
= 150 кг, на 20 метра разстояние и хората се учудваха на силата ми. А сега пренасям само по една!
Лека вечер и красиви сънища!