Постинг
01.05.2018 13:20 -
Резидуум
Вятърът е мъртвия ти спомен,
за когото сухи са очите.
Мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика
и на ехото след туй да отговори.
Болката завинаги остава
в дългите подземни коридори.
М-ай месец да е без мрачни мисли..., а после Юни, нямам думи...!!!
цитирайvedrina написа:
М-ай месец е, без мрачни мисли..., а после Юни, има ли Ю..., нямам думи...!!!
Харесвах буквата "Ю", но откакто съм в този блог констатирах, че е опростачена от хора принадлежащи към Тамаса. А Вие да имате превъзходен ден. Трогнат съм от вниманието!
на болката. Поздравления. Днес много време ме нямаше, приятелю, прочетох късно.
цитирайrosiela написа:
Нестандартна интерпретация на болката. Поздравления. Днес много време ме нямаше, приятелю, прочетох късно.
Трогнат съм от вниманието ти. Макар и 1-ви май да е празник измислен от комунистките Клара Цеткин и Роза Люксембург, този ден е май единственият празник на трудещите се. Така че - да ни е честит!
но ще предложа доста по-непоетичен вариант с хепиенд :-)))
Болката остава нейде скрита.
Престорена е Бог е на състрадание!
Молим и се, а пък тя прикрита,
расте си в коридори на изгнание.
Вън от катакомбите, открита,
Вятър я отнася, за покаяние!
цитирайБолката остава нейде скрита.
Престорена е Бог е на състрадание!
Молим и се, а пък тя прикрита,
расте си в коридори на изгнание.
Вън от катакомбите, открита,
Вятър я отнася, за покаяние!
lexparsy написа:
Хареса ми, но ще предложа доста по-непоетичен вариант с хепиенд :-)))
Болката остава нейде скрита.
Престорена е Бог е на състрадание!
Молим и се, а пък тя прикрита,
расте си в коридори на изгнание.
Вън от катакомбите, открита,
Вятър я отнася, за покаяние!
Болката остава нейде скрита.
Престорена е Бог е на състрадание!
Молим и се, а пък тя прикрита,
расте си в коридори на изгнание.
Вън от катакомбите, открита,
Вятър я отнася, за покаяние!
И така може да се подходи. Но питам се, защо всички копнеят за хепиенд. Нормалният "енд" е точно обратният. Иначе какъв "енд" би бил, ако е хепи?!
missana написа:
...
И така може да се подходи. Но питам се, защо всички копнеят за хепиенд. Нормалният "енд" е точно обратният. Иначе какъв "енд" би бил, ако е хепи?!
...
И така може да се подходи. Но питам се, защо всички копнеят за хепиенд. Нормалният "енд" е точно обратният. Иначе какъв "енд" би бил, ако е хепи?!
"хепиенд" е просто нарицателно, имах предвид пътя към него, даже и хепи да е лошия. Защото грешния "енд" ни зацикля в повтаряемост на една и съща грешка... но всяка "приказка" има началото и край, който е начало на нова. Той е върха на опашката на Уробороса, който я е захапал за да си вземе поука от старата битка и да започне нова.
Питай го :-)
lexparsy написа:
отговора е на Уробороса :-)
"хепиенд" е просто нарицателно, имах предвид пътя към него, даже и хепи да е лошия. Защото грешния "енд" ни зацикля в повтаряемост на една и съща грешка... но всяка "приказка" има началото и край, който е начало на нова. Той е върха на опашката на Уробороса, който я е захапал за да си вземе поука от старата битка и да започне нова.
Питай го :-)
missana написа:
...
И така може да се подходи. Но питам се, защо всички копнеят за хепиенд. Нормалният "енд" е точно обратният. Иначе какъв "енд" би бил, ако е хепи?!
...
И така може да се подходи. Но питам се, защо всички копнеят за хепиенд. Нормалният "енд" е точно обратният. Иначе какъв "енд" би бил, ако е хепи?!
"хепиенд" е просто нарицателно, имах предвид пътя към него, даже и хепи да е лошия. Защото грешния "енд" ни зацикля в повтаряемост на една и съща грешка... но всяка "приказка" има началото и край, който е начало на нова. Той е върха на опашката на Уробороса, който я е захапал за да си вземе поука от старата битка и да започне нова.
Питай го :-)
Поздравявам те!
който ефирно чувствата добри разпрашва, че нищо не остава в житейското ни сито и сладостта им бързо отминава?
Търкалят се и спорят в струнката тъга и болка , и неволи. Макар и не желани, възпяват своя вечност.
цитирайТъркалят се и спорят в струнката тъга и болка , и неволи. Макар и не желани, възпяват своя вечност.
emelika написа:
Какъв е този хромел който ефирно чувствата добри разпрашва, че нищо не остава в житейското ни сито и сладостта им бързо отминава?
Търкалят се и спорят в струнката тъга и болка , и неволи. Макар и не желани, възпяват своя вечност.
Търкалят се и спорят в струнката тъга и болка , и неволи. Макар и не желани, възпяват своя вечност.
Интересни въпроси поставяш. Баща, лека му пръст, обичаше да казва:
"В живота има и лошо и хубаво. Но те взаимно се уравновесяват. А тъгата идва от Времето!"
