Постинг
23.04.2018 22:05 -
Безизразно
Зад сивата стена на времето ще ме очакваш,
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват, падайки, невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч, пробол безкрайността.
по-истинска от образа пребъдващ в мен сега.
В корали-мигове коси си вплела, сякаш
задържаш в мрежата им вечната тъга...
Танцуват, падайки, невинните снежинки -
за сетен път пренасят белота.
Пълзят към слънцето умиращи калинки
върху корниза-лъч, пробол безкрайността.
Законът за защита от домашното насилие п...
НЕ ПРАВЯ ОТ ЖИВОТА ДРАМА
Климатичният удар върху Северна Америка...
НЕ ПРАВЯ ОТ ЖИВОТА ДРАМА
Климатичният удар върху Северна Америка...
от красота!
цитирайне признава стената на времето.
цитирайrosiela написа:
Без думи от красота!
Трогнат съм.
emelika написа:
Жената, която очаква не признава стената на времето.
Истинските жени са като Лабискуи! Мерси, че прочете и коментира.
Калинките са символ на надежда, тъжно ще е да са умиращи...
цитирайvedrina написа:
Калинките са символ на надежда, тъжно ще е да са умиращи...
Много уместна забележка. Тук ще цитирам д-р Браилов /един от личните лекари в 19-та поликлиника, София/, който казваше:
"За съжаление, дори и моите пациенти не са безсмъртни!"
Та, камо ли за калинките...
Неподражаема визия и алегории за израз на търсенето на любимата или разказания ни Бог или просто споделящи… Комплименти!
Но пак размислих…. :-) и си спомних един стар Принцип от старите приказки… за „Сбъдване на желания“…
-Пожелай; -Наречи; -Забрави; -Почакай.
той е „херметичен“ но толкова прост, но и труден… че даже Масоните няма да се сърдят че им издаваме „тайните“ :-)))
Ами май сме в капана на „някои“ и на Себе си, и сме наречени и забравени, че само се пожелаваме и наричаме с научени и вменени ни „имена“…
Това е нещо като да искаш една птица да ти бъде посланик, а само да и обясняваш и държиш в клетка, докато крилата и закърнеят… винаги забравяме да я пуснем… заедно обречени…
Ето в предишния си постинг получи това, което Пожела Младен…. Това ли ти е забавлението, което чакаш?
Спокойно може да си ме намразиш, че ти го казвам… защото няма да дочакаш :-)))
цитирайНо пак размислих…. :-) и си спомних един стар Принцип от старите приказки… за „Сбъдване на желания“…
-Пожелай; -Наречи; -Забрави; -Почакай.
той е „херметичен“ но толкова прост, но и труден… че даже Масоните няма да се сърдят че им издаваме „тайните“ :-)))
Ами май сме в капана на „някои“ и на Себе си, и сме наречени и забравени, че само се пожелаваме и наричаме с научени и вменени ни „имена“…
Това е нещо като да искаш една птица да ти бъде посланик, а само да и обясняваш и държиш в клетка, докато крилата и закърнеят… винаги забравяме да я пуснем… заедно обречени…
Ето в предишния си постинг получи това, което Пожела Младен…. Това ли ти е забавлението, което чакаш?
Спокойно може да си ме намразиш, че ти го казвам… защото няма да дочакаш :-)))
lexparsy написа:
Винаги изказваш и наричаш много откровено и поетично. Неподражаема визия и алегории за израз на търсенето на любимата или разказания ни Бог или просто споделящи… Комплименти!
Но пак размислих…. :-) и си спомних един стар Принцип от старите приказки… за „Сбъдване на желания“…
-Пожелай; -Наречи; -Забрави; -Почакай.
той е „херметичен“ но толкова прост, но и труден… че даже Масоните няма да се сърдят че им издаваме „тайните“ :-)))
Ами май сме в капана на „някои“ и на Себе си, и сме наречени и забравени, че само се пожелаваме и наричаме с научени и вменени ни „имена“…
Това е нещо като да искаш една птица да ти бъде посланик, а само да и обясняваш и държиш в клетка, докато крилата и закърнеят… винаги забравяме да я пуснем… заедно обречени…
Ето в предишния си постинг получи това, което Пожела Младен…. Това ли ти е забавлението, което чакаш?
Спокойно може да си ме намразиш, че ти го казвам… защото няма да дочакаш :-)))
Но пак размислих…. :-) и си спомних един стар Принцип от старите приказки… за „Сбъдване на желания“…
-Пожелай; -Наречи; -Забрави; -Почакай.
той е „херметичен“ но толкова прост, но и труден… че даже Масоните няма да се сърдят че им издаваме „тайните“ :-)))
Ами май сме в капана на „някои“ и на Себе си, и сме наречени и забравени, че само се пожелаваме и наричаме с научени и вменени ни „имена“…
Това е нещо като да искаш една птица да ти бъде посланик, а само да и обясняваш и държиш в клетка, докато крилата и закърнеят… винаги забравяме да я пуснем… заедно обречени…
Ето в предишния си постинг получи това, което Пожела Младен…. Това ли ти е забавлението, което чакаш?
Спокойно може да си ме намразиш, че ти го казвам… защото няма да дочакаш :-)))
Високо ценя искреността. Никого няма да намразя заради проявена искреност. Това е против основопалагащите ми принципи. А другото, което казваш - за птицата и клетката, влиза в раздела на даоската философия. Добре е, че ме подсети за нея! Хубава вечер!