Постинг
29.03.2018 22:39 -
Разплитане
Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре.
Ще се устроиш - сигурен съм вече.
Ще ме боли от залеза тъй блед
с очите на прииждащата вечер.
Навярно ще си спомниш в стръмен ден
за чувствата ни - непростима ерес.
Прости, обърках твоя дух смутен
с мечтите си побъркани за вечност...
Ще имаш дом, съпруг, деца, уют.
Ще имаш сигурност - примамлива награда.
Но в таен миг - от никого нечут,
разкаяна частица в теб ще страда.
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре.
Ще се устроиш - сигурен съм вече.
Ще ме боли от залеза тъй блед
с очите на прииждащата вечер.
Навярно ще си спомниш в стръмен ден
за чувствата ни - непростима ерес.
Прости, обърках твоя дух смутен
с мечтите си побъркани за вечност...
Ще имаш дом, съпруг, деца, уют.
Ще имаш сигурност - примамлива награда.
Но в таен миг - от никого нечут,
разкаяна частица в теб ще страда.
над великолепното!
цитирайи прекрасно написано споделяне и с прошка и послание!
цитирай
3.
missana -
Роси, Лекс - благодаря ви приятели, https://www.youtube.com/watch?v=R_v-7nWSOMU
30.03.2018 12:44
30.03.2018 12:44
че коментирахте скромния ми стих. Радвам се, че ви е харесал.
Поздрав и за двама ви /най-горе/:
цитирайПоздрав и за двама ви /най-горе/:
"Москва не вярва на сълзи..." - момиче от провинцията, търси щастието си, - не и е за първи път...
"Прости, обърках твоя дух смутен
с мечтите си побъркани за вечност..."
цитирай"Прости, обърках твоя дух смутен
с мечтите си побъркани за вечност..."