Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци.
Днес ти давам сърцето си - топло и истинско.
С факли нощи горещи минават над нас и в развихрени пламъци
две подкови телата ни сплитат се в свята неистовост.
Днес ти давам последната порция младост в душата си.
Преглътни я навътре, чак до костите твои докрай да попие.
Изхвърли от недрата си всичките мъжки зачатъци.
Пропусни ме кинжално до дъно да стигна и в теб да се впия.
Аз съм твой. Аз съм твой до финалното твое поискване.
Разпиляват се вече последните коли на времето.
Тази приказка свършва. Тъмнее небето-измислица.
Прегърни ме безмълвно. До нашето сбогом. Последното!
нямам думи да коментирам дори
бъди щастлив,приятелю!
с респект и любов
Юлия
за да изразя голямата си благодарност към вас. Моля да ме извините,
за пръв път ми се случва.
С такава цел го писах.
Нека този поздрав /най-горе/ звучи за Вас.
Толкова добре споделено и лично не се коментира!
Толкова добре споделено и лично не се коментира!
Трогнат съм от вниманието ти. Много хубав ден ти желая!
Честит Игнажден и на теб! Доколкото си спомням, имаше едно поверие - да не се дават на този ден пари назаем /нашите управници практически ни осъществиха спазването му/ и да се внимава, какви гости приемаш вкъщи. Моят виртуален дом, в случая, е коментарното ми поле и съм щастлив, че именно ти си ми дошла на гости! Светли празници и много сбъднатост ти желая!