Постинг
16.08.2017 23:38 -
Ноктюрно
Край мен се нажежават световете,
примамлива за тях кръвта ми свети.
И аз на глас над себе си се смея
с надеждата, че пак ще оцелея...
А по лъча, пробол ме с тънка шпага,
се втурва мисълта ми да избяга
към пещерата тъмна на небето.
Дъждът почуква с хиляди монети
и слепи просяци ръце протягат -
звъна невидим те дано да хванат.
Дъждът руши последните окови -
след миг ще бъда може би свободен!
...И пътят ми ще продължи нагоре
в нощта, изсечена от черни борове...
Следващ постинг
Предишен постинг
otivaneto v pechterata e polezno,koga 4ovek 4uvsva,4e gubi racvnovesie.. se otarvech.. staha.
цитирайМай компа ти си е изтървал някъде кирилицата. Да не би някой от мургавите събратя на римския народ да е гушнал клавиатурката?
цитирайДа се пореем в нощното небе. Както казваше Чезаре Павезе - това "значи свобода"!
цитирайАбсолютно!
цитирайОригинално и смислено.
цитирайнищо нямаше, а сега - две посоки на уникалността. Този и следващият постинг.
цитирайРимувате безпогрешно - като сонетите на Шекспир..., - "сравняват всичко с небосвода тих. и всекиго възнасят до звездите."... !!!
"А ти, пленен от свойта красота,
отдавайки й всеки жизнен сок,
богатството превръщаш в нищета,
свой собствен враг, безмилостно жесток?
...............................................................
С бразди когато милото чело
петдесетата зима издълбае,
предишното разкошно облекло
кой в жалките ти дрипи ще узнае?"
цитирай"А ти, пленен от свойта красота,
отдавайки й всеки жизнен сок,
богатството превръщаш в нищета,
свой собствен враг, безмилостно жесток?
...............................................................
С бразди когато милото чело
петдесетата зима издълбае,
предишното разкошно облекло
кой в жалките ти дрипи ще узнае?"
Това стихотворение ми е от старите, но с течение на времето мнението ми за него не се промени.
цитирайСамо от Шекспир дано не прескоча на Хамлет!
цитирай