Ти идваш с топлото ухание на залеза,
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
Докосвам те със пръсти издължени
от толкова усилия след вечно нямане.
Нима сме били от съдбата разделени,
за да се срещнем късно и да се познаем...?
Ела и приседни до мен на камъка,
в очите сини на морето да останем...
Две лодки леки се люлеят върху пяната
и ни напомнят бъдещо прощаване.
Да се загърнем с плахата прегръдка -
притиснати до своята последност.
Изгубили дихание от тръпката,
да вкусим сетното парченце звездност.
Ти идваш с топлото ухание на залеза,
с лилави сенки, малка и безпомощна.
Така си крехка сред светлеещата плазма -
светулка между гаснещите спомени.
вулкан от чувства...
харесва ми и това твое,ново амплоа...
браво!
Така се пише за любимата..със сърце,
което не просто тупти,а пее,лее се в ритъма на любовта!
Лека,прекрасний стихоплетецо!
Нежна обич и безкрайна благодарност към закъснялата светулка в живота на Лирическия.
Почитания, Поете!
Е цялото послание!
Радвам се, като дете,
За твоето признание!!!!
Поздрави!!!
По-добре късно намиране, отколкото разминаване.
Залезът дали е по-силен от звездите. Но май най-важен остава изгревът.
Поздрави за силното стихотворение!