Оглежда се последният Му образ
в тъмното пространство на водата.
Океанът е притихнала самотност.
"Самотност" името е на душата.

Над бездната се рее Албатросът.
Крилата Му се плъзгат - неми сенки,
по гладката, полегнала безбрежност,
над Кули островърхи - звездни котви.

В една от Кулите навярно Го очаква
в съня си древен Спящата Принцеса.
Долита Той през страшната еднаквост
на дните-зъбери с мъртвешки остриета.

Долита да я вдигне и положи
в каретата на птичето си тяло,
за да потеглят към свещеното Подножие,
където свети тайнствено Граала.

Сега е белият щ верен Рицар,
пренесъл я през слънчевата грива.
В Тунела звезден двамата навлизат,
телата им огъват се неистово...

и губят крехката си земна форма.
Пробужда се от своя сън Принцесата
и търси Рицаря си зад завесата...
Но Албатросът е изпаднал в кома!

както се казва шах...и мат с пешката

Ще взема и аз сега да сънувам някой принц,приел образа на албатрос..
хубаво ги редиш за лека нощ

лека

а трета строфа - поетична кула с уникални метафори.

фантастика, мистичност, вълшебства и алегорични елементи за да пресъздадеш реалността.
По твоя уникален маниер:)

Имаше един Албатрос на едно друго място, - ето че се появи още един тук...!!!

Самият аз съм и шахматист:

http://www.chessvariants/problems.dir/thematic.html

По тази причина коментарът ти с шахматни термини, инкрустирани в него, бе балсам за душата ми.

Написах преди няколко години този стих, плод на среднощно вдъхновение. Вложих душата си в него. Добре си почувствала това.

Ти виждаш, със своето рентгеново зрение, неща които дори не съм и подозирал. Затова коментарите ти са със своеобразен магически оттенък!

Този албатрос обитаваше един блатен сайт и може би все още го обитава. Всъщност и там е естественото му място, защото се храни с блатни жаби, които му припяват. А този сайт се оказа тесничък за душата ми и дори написах един стих, озаглавен "Блато" по този повод, който публикувах в ДРУГ САЙТ, съвършено различен от упоменатия!:

https://otkrovenia/bg/stihove/blato-1

Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават.
Да останат във вечността
се надяват.
Ехидното Време
мьобиусово ласо хвърля.
Безбройни гущери езици изплезват
с малки мушици да се прехранят.
В общия кряк един Глас не се чува.
Един Глас забравен остава
(ала само Той се откроява)
...На Него само гении ще подражават.
Стиховете Му от уста на уста
ще се предават.
Елохими в хор ще ги пеят...
Безмълвие и Небитие ще ги кръщават!

Благодаря Ви за ценната бележка!!!

и Шарл Бадлер да се обърне в гроба, а, нали, Мисанино?

за да не ме титулуваш, да те светна че водехме задушевни разговори с теб в един друг сайт - ревеше ми, как баща ти те пресирал цял живот, а жена ти била тая, дето те спасила

Май пак си пообъркал имената на известни личности. Може и да е резултат на трайно невежество. Най-вероятно си завършил полувисше и то със слаб бал. Такива са индикациите, които даваш за себе си. Лошото е, че ги даваш не само пред мен, но и пред целия блог.

За баща ми нещо не си доразбрал. Той беше интелектуалец от такъв ранг, че в тази страна не съществува интелект, който би могъл да му стъпи на малкия пръст.
Не го скверни с жалкия си интелектуален багаж, подлецо!

нима мислиш, че ще те удостоя с отговор. Нищо да беше, щях да го направя.
А ти си само тор за нищото.

П.П. И вземи прочети Илиада. Срамно е, да не кажа позорно, да живееш във века на информационния бум и на ГУГЪЛ и да не знаеш, че Андромаха е жената на Хектор. Но може би сега трябва да ти обяснявам и кой е Хектор, Неграмотнико.