Мое далечно момиче
от преспата вечна на спомена,
догаря последно свещичката
и восъчно пак те отронва.

Ти си дъхът на зениците,
парещи в тъжна самотност,
в нашето искрено вричане
сред безнадеждна бездомност.

През невъзможното гледахме -
през решетките на ръцете,
устните сричаха шепота
и се прегръщахме в трепет.

Избледняха венчалните пръстени
(под водите солени на времето)
от мечтите единствено кръстени
и на пръстите ненаденати...

Много красива любов...!!!
На този етап, в това измерение - няма невъзможна любов...!!!
"През невъзможното гледахме -
през решетките на ръцете,
устните сричаха шепота
и се прегръщахме в трепет."

nice! :)

интимна вечност, която носят стиховете ти, Мисан.

През братилите нивя
гледай, Чучето минава,
а след него раз и два
богиня Ва поизостава,

тези, двестата кила,
като парашут я свалят,
а по черната земя
стъпки - дупки се отварят.

Вятърът ще проветри
мирис на немито тяло,
из нивята си върви
селско старче оцеляло!

11 април 2017г., София

Росица КОПУКОВА

Миссана, недей ме разочарова..
поне ти..
изпитвам респект към..твоя поетичен патент/знаеш защо
Успехи и много любов ти желая
юлия

Трогнахте ме, както с посещението си, така и със споделеното.

Искам да ви пожелая светли великденски празници! Бъдете вдъхновени и благословени. Този поздрав е за всички вас:

https://www.youtube/watch?v=tLXligmNbRI