Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Животът ми - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта
безмилостно чертаят
един безкраен вик
в могъщи коридори.
... Сънувам жребия си
върху дъното на дните.
Заобграден от хълмовете
с гъсти вежди.
Покрита с бръчки равнина,
мълчи ръката ми
със упорити линии,
които свършват -
Никъде.
... А времето е шеметна камбана.
На черен фон прииждат светлините.
 И яркостта ги прави уязвими
за звуците, които не долавям...

!!!

я и много начетен си, Мисан. Доколкото знам, си семеен. Оценява ли съпругата какво има в къщи? Правиш впечатление, а това или възхищава, или дразни дребните душици.

Абсолютно си права за дребните душици. За съжаление българинът е преобладаващо с дребна душица, да не кажа дребнава. Това идва от потурджийския му произход - 500г. е ибрикчийствал на турците, а после на руснаците. В последно време ибрикчийства безразборно, но най-вече на американците и западноевропейците. И на слепците стана ясно, че България не е държава, а само територия, която се пази в нечия угода. Но е необходима на този Някого без население, поради което се предприемат действия от геноциден характер, подклаждащи масово мигриране. Българският народ стремглаво ще изчезне, а "избягалите" зад граница бързо ще бъдат претопени и тогава дим да ни няма нас българите. Това ще ни е "светлото" българско бъдеще. Чудо трябва да се случи или наистина Бог да се окаже българин, за да не се осъществи този сценарий.

Междувременно, добре би било, докато тече изтреблението на нас - българите, някакъв мощен катаклизъм да удари цялата планета, за да се стигне до гибелта на целия човешки род - напълно заслужена и справедлива, на фона на това, че човечеството е паразит на тази Земя и Я мърси с присъствиете си. Така майката природа ще се избави завинаги от нас и дай боже подобен експеримент, като човешкия, никога повече да не я спохожда. Вече съм предказал всичко това в:

http://missana/poezia/2016/05/22/umiraite.1453178

Умирайте, хора, умирайте!
В черни вълнения,
в неведение,
в закъснели прозрения...
При наводнeния,
земетресения,
в стихийни унищожения...
Умирайте в театър,
без сцена,
без публика,
без осветление...

И не се раждайте никога вече!

Що се касае до съпругата ми, то тя изцяло ме превъзхожда. Спирам дотук.

за трите удивителни!