Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно...
Бавна е смъртта на костенурките
и замръкването на небето - бавно,
бавно стига мисълта до себе си...
бързината се натрупва много бавно!
Само погледът, невиждащ във мъглата,
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
Нищото
като безшумен плясък.
... Ти си мъртвият - насън говорещ,
с глас, наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
всичко това,
което считаш свое...

Болезнено тежък стих...!!!
"Само погледът, невиждащ във мъглата,
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината - Нищото...,
като безшумен плясък."

Благодаря Ви, Марина! Винаги отделяте от времето си за мен: Много съм трогнат.
Приемете моя поздрав за Вас:

https://www.youtube/watch?v=t8Lb14kRRBc

Талантът прозира още в заглавието. Много добро! Трябва да го цитирам цялото!

Разтърсващи стихове!

Трогнат съм от вниманието.