На мъртви плажове в тела-черупки
пълзим към своя връх-мечта.
В оголеното дъно зеят дупки
от шуплите на вечността...

Ехти над глухите реликтов звън.
Звезди горят на слепите очите.
Безбройни миди в пясъка на дните
погребани сънуват своя сън...

Надявам се това видение да е само мираж, породен от изгубената вяра в силата на светлината и доброто.
Усмихни се на изгрева, Мисана – той винаги обещава...

След като светът е бил, е и ще бъде, самотно и "студено място за умиране", то никаква друга поезия, освен мрачната, не му приляга.

Красиви сънища ти желая! И благодаря за вниманието!

Хайде стегнете се - слънцето изгря..., - много е красиво...!!!

Но най-важното слънце, което трябва да изгрее е онова - в нас самите!

Хубав ден на сбъднатости Ви желая!

Хубава черна поезия!

Мненията ни относно бисерната мида напълно съвпадат.

чак ги заслепяват.

Да си във все такава форма!