Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще,
което крия.
И изтъкан от жилавата празнота,
сам себе си чрез другите презирал,
във сън от късата отсечка на нощта,
убежище несигурно за своя аз
намирам.

философска гледна точка!

Радостен съм, че прочете и коментира стиха ми.
Че то иначе влакаджията от Хитрино е вездесъщ.

Да имаш много успешна нова седмица!