На дъното на времето затворен,
в огромната му бъчва без отвори -
ще ферментираш бавно
в будна кома.
На вино - тъмна кръв, ще се превръщаш,
с вкуса на пергамент.
Жълтеят стиховете ти -
пера от птици,
изпуснати по вятъра отвън.
Извикай демоничната си същност.
Дъха си спри.
И прободи се право в хара с меч от слово.
Самурай -
на връх, оголен от мечти
(сред Черната реалност),
релефен белег.
По него ще те разпознаят -
антена
сред Отвъдното.
Клавишите на мислите
невидимият Пианист
във транс докосва
с върха на пръстите
(милиардите къртици залязват под земята).
Мелодия (забулена в мъгли)
е всеки път,
отвеждащ те по трупове от наркотици
в небесата.
Ще тръгнеш ли?
Или -
вземи си хапчето поезия.
Заспи до следващия сън...
в матрьошката
на своите прераждания.