През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще.

Не могат те в едно да се размесят,
докоснат ли се - с гръм в далечината
изригва водопад от черна пепел,
косите на дърветата окапват.

Вулканите настръхнали се взират,
сумрачно вее вятърът в полето,
змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.

Подгонени по пътищата кални,
каруци стенат, впрегнати в следата,
огъват се под рукналата тежест,
задъхани от бягство, колелата.

... А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира
и всеки лъч е струна, по която
звънът от чашите до мен достига...

най-малкото общо кратно на Минало и Настояще за да бъдат съвместени:)
Празничен поздрав, Мисана!

Благодаря ти, Налиа! Намираш винаги най-точните думи.
Празничен поздрав и на теб:

https://www.youtube/watch?v=QGHgT--OsAA

едното е подвластно на другото... и обратно...
кратък е мигът на настоящето... днес утре ще е вече минало...
силно и размислящо, мисана... поздравления...

Честит ден на будителите и на теб!