Постинг
28.10.2016 00:58 -
Диалектично
Отваря изгревът намусено зеница
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...
Започва времето поредна обиколка.
Балира живото, заключва го във цикли.
Така се ражда безутешна болка
и кръстът на надеждите пониква...
Завиждам в този миг на боговете -
за щастието вечно да живеят.
Високо е Олимп, но тъжно свети,
че само мъртвите ще оцелеят!
От него хоризонтът е окръжност - съвършено отмерена "и в крайчеца и`плахо розовее"!
Благодаря за гледката!
цитирайБлагодаря за гледката!
Имаш ли представа колко неописуемо е усещането да знаеш, че освен Бог те чете и една невероятно фина и изискана поетеса, възпитана и деликатна - явление за тази абсурдна страна?!!! И тук си припомням едно заглавие на роман на фантаста Робърт Хайнлайн: "Странник в странна страна"!
цитирай