Постинг
18.05.2016 01:15 -
Векторно
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 558 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2016 08:25
Прочетен: 558 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 17.07.2016 08:25
Пътник съм. Пътникът в мрака.
Хищните клони протягат отвред пипала.
Само отвъдното призрачно чака
моята клета душа зад бронирани с вечност стъкла.
Тази нощ ме рисува с катранена четка,
потопена във виненогъстата кръв.
Всяко бъдеще е финал-равносметка
и палачи със ноздри, за които съм стръв...
Няма любов, ни надежда, ни вяра,
а студена и жълто-мистична мъгла.
Мислите раждат враждебна поквара,
вулканично изригваща от цунамни била.
И не търся закрила. И не искам пощада.
А неистова, шеметно идваща смърт.
Нека виждам до самия си край водопада,
запокитващ душата ми - лодка, отвъд...
Хищните клони протягат отвред пипала.
Само отвъдното призрачно чака
моята клета душа зад бронирани с вечност стъкла.
Тази нощ ме рисува с катранена четка,
потопена във виненогъстата кръв.
Всяко бъдеще е финал-равносметка
и палачи със ноздри, за които съм стръв...
Няма любов, ни надежда, ни вяра,
а студена и жълто-мистична мъгла.
Мислите раждат враждебна поквара,
вулканично изригваща от цунамни била.
И не търся закрила. И не искам пощада.
А неистова, шеметно идваща смърт.
Нека виждам до самия си край водопада,
запокитващ душата ми - лодка, отвъд...
Няма коментари
