Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2016 22:32 - Разплитане
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1480 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 14.05.2016 23:38


Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.

И може би така е най-добре.
Ще се устроиш - сигурен съм вече.
Ще ме боли от залеза тъй блед
с очите на прииждащата вечер.

Навярно ще си спомниш в стръмен ден
за чувствата ни - непростима ерес.
Прости, обърках твоя дух смутен
с мечтите си побъркани за вечност...

Ще имаш дом, съпруг, деца, уют.
Ще имаш сигурност - примамлива награда.
Но в таен миг - от никого нечут,
разкаяна частица в теб ще страда.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tryn - Финалът!
16.05.2016 01:51
Нима любовта е несъвместима със сигурността, дома и семейството?
И кой може да предскаже съдбата и чувствата на Другия в бъдещите дни?
цитирай
2. missana - Благодаря...
16.05.2016 09:50
Благодаря за този хубав коментар, Трън! Виктор Юго казва: "Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак!".
цитирай
3. zemja - В. Юго!
16.05.2016 20:32
А ако не се разделят, но и не създадат дом и семейство, ще бъдат цял живот щастливо влюбени, така ли?
Може би днес затова някои живеят на 'съпружески начала'...
цитирай
4. missana - Не зная, Трън
17.05.2016 15:56
Не зная, Трън! Трудно ми е да питам сега - през 2016г., Виктор Юго, освен чрез спиритически сеанс, но не вярвам в надеждността на този метод. Предполагам, че птичката на любовта се изтощава от семейния кафез и умира в него, а ако за миг вратичката на този кафез бъде открехната, отлита. Ти как мислиш, изхождайки от собствения си семеен опит, ако имаш такъв?
цитирай
5. nadzambunata - Възхитителни стихове пишеш
09.06.2016 08:42
missana написа:
Не зная, Трън! Трудно ми е да питам сега - през 2016г., Виктор Юго, освен чрез спиритически сеанс, но не вярвам в надеждността на този метод. Предполагам, че птичката на любовта се изтощава от семейния кафез и умира в него, а ако за миг вратичката на този кафез бъде открехната, отлита. Ти как мислиш, изхождайки от собствения си семеен опит, ако имаш такъв?


Не, птичката не умира в кафеза, нищо не умира в брака, всичко се развива, трансформира. Явно имаме неправилно усещане за време, а егоизмът ни се противи на развитието на отношенията и чувствата. И това, че на 45 вече нямаме нужда да се "награбваме" по улиците (моля за извинение) съвсем не означава, че нещо вече е умряло, душата не може винаги да има нужда от едно и също.
Отново прекрасно стихотворение! Благодаря ти!
цитирай
6. missana - Благодаря, nadzambunata...
22.11.2016 10:54
Темата за любовта е много сложна и многоъгълна бих казал. И все пак факт е, че бракът изтощава любовта и тя залинява. Щастлив брак! - изглежда по-лесно е да се срещне призрак от замъка Шпесард.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5038433
Постинги: 2885
Коментари: 18680
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031