Постинг
09.05.2016 00:38 -
Заклевам се пред тогите на ветровете...
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 477 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2018 13:20
Прочетен: 477 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 04.12.2018 13:20
(посветено на Йоана)
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна".
Камшиците на хиляди въпроси
шрапнелно удрят смуглата ми кожа:
Какво ли бъдещето хребетно ни носи
под валяка на своето подножие?!
Заклевам се пред тогите на ветровете,
че само ти си търсения Смисъл,
мъниче мое - ангелът след ледовете,
сковали най-възвишените мисли.
...И нека се издигнем към звездите,
обгърнати от светлия поток на Рая,
ще бъда сал върху флуида на мечтите -
Кон-Тики, за да стигнем до Безкрая...
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна".
Камшиците на хиляди въпроси
шрапнелно удрят смуглата ми кожа:
Какво ли бъдещето хребетно ни носи
под валяка на своето подножие?!
Заклевам се пред тогите на ветровете,
че само ти си търсения Смисъл,
мъниче мое - ангелът след ледовете,
сковали най-възвишените мисли.
...И нека се издигнем към звездите,
обгърнати от светлия поток на Рая,
ще бъда сал върху флуида на мечтите -
Кон-Тики, за да стигнем до Безкрая...
Няма коментари
