Постинг
16.03.2016 23:26 -
От K2
Носталгия по миналото,
стремеж към бъдещето,
тъга, че си във настоящето.
...Мигът - притиснат с хиляди
такива като него...
Една мъничка драскотина
в паметта,
която е случайност
или смисъл.
На своя К2 застанал,
безкрая съзираш.
От гледки се опияняваш.
Тесни одежди захвърляш.
В себе си
се реинкарнираш...
Но накъде отиваш...?
От облаци е трудно
да избягаш.
Пороите да парираш -
без от сушата да изгниеш.
Сред вечни плата
сам да скиташ.
Призрака си
да аплодираш.
Неестествено е
за себе си да се молиш.
Щастие да дириш.
От мисли да се
екзалтираш...
Най-добре е тъжен да останеш -
тъгата е автентичност.
Сред истини да бродиш -
самият ти истина-отшелник.
Само вятърът ще те познае:
с език ще те близне,
с полъх ще те погали,
с музика
ще те нахрани.
Тогава легни за последно
и не се събуждай...
Никой
никога
името ти
да не узнае...
стремеж към бъдещето,
тъга, че си във настоящето.
...Мигът - притиснат с хиляди
такива като него...
Една мъничка драскотина
в паметта,
която е случайност
или смисъл.
На своя К2 застанал,
безкрая съзираш.
От гледки се опияняваш.
Тесни одежди захвърляш.
В себе си
се реинкарнираш...
Но накъде отиваш...?
От облаци е трудно
да избягаш.
Пороите да парираш -
без от сушата да изгниеш.
Сред вечни плата
сам да скиташ.
Призрака си
да аплодираш.
Неестествено е
за себе си да се молиш.
Щастие да дириш.
От мисли да се
екзалтираш...
Най-добре е тъжен да останеш -
тъгата е автентичност.
Сред истини да бродиш -
самият ти истина-отшелник.
Само вятърът ще те познае:
с език ще те близне,
с полъх ще те погали,
с музика
ще те нахрани.
Тогава легни за последно
и не се събуждай...
Никой
никога
името ти
да не узнае...