Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2015 07:07 - МУШМУЛИ ОТ МАМА
Автор: deleted-4udovi6teto Категория: Поезия   
Прочетен: 3265 Коментари: 10 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В корията над Жълтото дере,
щом отлетят последните авлиги,
излиза мама – мушмули бере
и сетне върху вестника реди ги –
а мушмулите дъхат на гора,
стаила дъх под вихровете снежни,
замислена, красива и добра –
тя – мама! – сякаш есента подрежда,

във стаята със стария комод,
връз който съхнат дюли две огромни,
това го прави мама цял живот –
навярно се прощава със октомври,
със пейката пред прочката от чам,
с корията под дрипавия залез,
и гледам аз как мама чезне там,
където Господ мушмули търкаля.




Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pvdaskalov - * ! *
23.10.2015 09:24
Накара ме, Маестро, и аз да си спомня, че мама увиваше ябълки за зимата във вестници. Стъпваше на стол и нареждаше дюли над гардероба. В двора си имахме и мушмула, но нейните плодове никога не доживяваха октомври. С брат ми ги изяждахме още зелени. Нищо вече не е останало от онова патриархално време. Само някой и друг спомен, но трябва да го побутнеш с остен, за да изплува наяве.
Бъди жив и здрав!
П и е р
цитирай
2. myryam1960 - Благодаря ти за тази красота, По...
23.10.2015 09:30
Благодаря ти за тази красота, Поете!
цитирай
3. deleted-4udovi6teto - Накара ме, Маестро, и аз да си спо...
23.10.2015 10:22
pvdaskalov написа:
Накара ме, Маестро, и аз да си спомня, че мама увиваше ябълки за зимата във вестници. Стъпваше на стол и нареждаше дюли над гардероба. В двора си имахме и мушмула, но нейните плодове никога не доживяваха октомври. С брат ми ги изяждахме още зелени. Нищо вече не е останало от онова патриархално време. Само някой и друг спомен, но трябва да го побутнеш с остен, за да изплува наяве.
Бъди жив и здрав!
П и е р

Усещам по думите ти, Пиер, че новият разказ вече се е задал?
Ще го чакам.
Благодаря.
Чу
цитирай
4. deleted-4udovi6teto - Благодаря ти за тази красота, По...
23.10.2015 10:23
myryam1960 написа:
Благодаря ти за тази красота, Поете!

Хубав ден, Мария!
До утре!
Чу
цитирай
5. ili4e - Не ми се излиза от дъхавото ти сти...
23.10.2015 10:52
Не ми се излиза от дъхавото ти стихотворение!
цитирай
6. deleted-4udovi6teto - Не ми се излиза от дъхавото ти сти...
23.10.2015 11:08
ili4e написа:
Не ми се излиза от дъхавото ти стихотворение!

Пак ела, Иличе! :-)
Чу
цитирай
7. анонимен - милно ми стана, Валери
23.10.2015 14:57
милно ми стана, Валери
цитирай
8. deleted-4udovi6teto - милно ми стана, Валери Не плачи, ...
23.10.2015 15:29
40skies написа:
милно ми стана, Валери

Не плачи, Чоски, не тъжи, ще река на мама и на теб да ти събере една престилка другата есен - и ще седнем на припечето да си пием ракията!
Наздраве!
Чу
цитирай
9. nalia - ..където Господ мушмули търкаля.
23.10.2015 16:28
Търкулната мушмула е всемирът, Чу, без начало и край, чезнем в небитието и се връщаме в спомен или насън, а може и наяве, правнучката ми сигурно ще носи някоя моя луничка, която съм взела от мама :-)
nalia
цитирай
10. deleted-4udovi6teto - Търкулната мушмула е всемирът, Чу, ...
23.10.2015 16:47
nalia написа:
Търкулната мушмула е всемирът, Чу, без начало и край, чезнем в небитието и се връщаме в спомен или насън, а може и наяве, правнучката ми сигурно ще носи някоя моя луничка, която съм взела от мама :-)
nalia

Светът е неповторим във всекиго от нас, не почва и не свършва с нас, нека пренесем луничката в утрето! :-)
Чу
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: deleted-4udovi6teto
Категория: Поезия
Прочетен: 9346750
Постинги: 2274
Коментари: 37980
Гласове: 26838
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031