ще се зарадвам на гласа ти или на пълната чиния кървав обяд  на дървото още зелено на пяната в бирата си на оня виц  който ми разказаха в кръчмата  ще се зарадвам на лицето ти или на десерта  на дървото вече червено на кафето си на оная новина  която прочетох за водата в края на слънчевата система  защото си представям че във водите около луните на юпитер  плуват сомове които някой ден ще ловим с астрономически въдици  щях да се зарадвам но не много далеч оттук  почти под носа ми досами моите радостно глухи уши  пред слепия поглед на моето щастие  някакви хора мрат все едно в четирийсет и втора  щях да кажа като кучета но моето куче е късметлия  те няма никога да научат за рибата из космоса