Махалото на Времето възседнал,

прелиташ в транс

над тихата му бездна.

Летиш в мистичен полумах

и сочиш

полупространството,

в което ще изчезнеш...

В обратната посока пак те няма.

И да те имаше

нима ще те намерят?

Безбройни сиви

и еднакви птици

следите ти надушили

те следват...

Чистачите на Времето!

Със крясък

ятата им и зрънце не оставят.

Очите им са втренчени

до блясък.

Те хищните си клюнове

разтварят...

Назад глава тогава

не извръщай.

Летенето сега е неизвестност.

Врата на хоризонта

се отваря...

Ще минеш ли?

Ще стигнеш ли до Вечност...?