Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2015 11:22 - Проглеждане
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове:
0



Викът на утрото кинжално ме пронизва -
ечи обезлюдената от спомени душа,
лови сребреещите мисли-призраци и ги нанизва
на вектор сив, изпънат в пустошта.

Проглеждам в себе си - едно небе поискал
за полет най-последен, без крила.
Но Матсиендра в мен (от друг живот) изплисква
море, събирано от капчици мъгла...

И слънцето - самотен фар в безкрая,
ме гледа с поглед втренчен, мълчалив.
Звездите са снежинките на Рая,
животът - бяла смърт, ако си бил щастлив.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2397969
Постинги: 1829
Коментари: 12295
Гласове: 2490
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930