Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2014 03:32 - Смълчана пролет
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 920 Коментари: 2 Гласове:
1



Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.

Вървиш безцелно. Сам по белите алеи -
със мисли на врата си. Като шал.
Дървета преминават. Онемели.
Случайни скитници - след нощен карнавал.

Ръждяса котвата ти в този свят-разпятие.
Отмина времето ти на герой.
Жените - отзвучаващо проклятие,
го връщат. За да бъдеш само свой.

Небето е притихнало и призрачно -
ненужна риза над прокълнат град.
Очите са застинала безизразност,
обърната завинаги назад.

Долавяш, че това е неизбежност.
И неизбежно идва пролетта.
Сезоните редуват своя вечност,
но тя разлиства само суета.

Сега е важното да спреш да мислиш.
Да стиснеш сънните артерии встрани.
Задръж дъха си. Спри докрай да дишаш.
В отвъдното с усмивка премини.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tryn - Странно!
08.12.2014 00:19
За първи път срещам описание на Пролет, която поражда мисли за смъртта.
Може би философският поглед към живота е причина за това.
Защото мъдростта е винаги тъжна...
цитирай
2. missana - Отговор&Благодарност
09.12.2014 01:02
Не смятам, че е странно, Трън! Защото пролетта ознаменува началото на нов цикъл.
Старото се налива в стари мехове. Новото в нови. Макар и за вино, все пак го е казал Иисус Христос. Защо пък да не му се доверим. Нали е син божи.

Благодаря ти за коментара.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5036847
Постинги: 2885
Коментари: 18674
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031