Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2021 21:26 - Адаптационната енергия е в основата на жизнената дейност на организма ни
Автор: mastino Категория: Новини   
Прочетен: 2170 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 02.06.2021 05:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 „И все пак тя се върти!“ (Италиански – „E pur si muove!“)

Астроном, философ и физик Галилео Галилей

        Когато гледаме света около нас, ние сме поразени едновременно от неговата привидна сложност и същевременно от скрития модел или закономерност, управляващи природните събития. Задачата на науката е да наблюдава и открива тези закономерности и да открива законите, по които работи природата.

        В същото това време има събития, които сякаш не се подчиняват на законите, събития, които просто не би трябвало да се случват. Такива събития наричаме аномалии. Един от проблемите на основното направление на науката е, че тя е склонна да игнорира аномалиите. Много учени се преструват, че такива събития не могат да се случат и не се случват.

        Една от тези случайности е догмата в медицината относно транскрипцията ДНК и РНК, която се саморазруши с появата на РНК-вирусите, който ни атакуват в момента. Тази аномалия сякаш идва в момента, в който се опитва да ни покаже, че имаме нужда от промяна на вижданията и разбиранията относно медицината.

       Темата за енергиите, свързани с биологичните обекти, е изключително важна и в същото време слабо проучена и не се изучава от страна на алопатичната медицина и не се прилага в практиката. Почти никой от нашите лекари не е чувал за резерви и степени на адаптация.

Терминът „адаптационна енергия“ е въведен за първи път в научния свят от Ханс Хуго Бруно Селие (на унгарски: Selye Jбnos, Янош Шейе), доктор по медицина и химия, канадски патолог и ендокринолог от австро-унгарски произход.

Още през 1936 г., Селие за първи път публикува статия (списание Nature), посветена на хипотезата му за общия адаптационен синдром (GAS) - като неспецифична реакция на животинския организъм в отговор на различни вредни фактори на вътрешната и външната среда. GAS навлиза в науката като термин за стрес. Въпреки това, Селие дълго време не използва термина стрес, когато описва GAS, поради несъгласие с определението на Cannon за термина стрес.

Терминът стрес е въведен за първи път в научния свят, физиологията и психологията, от американския учен психофизиолог, доктор по медицина, почетен чуждестранен член на Академията на науките на СССР Уолтър Брадфорд Кенън (Walter Bradford Cannon) и на други академии. Така през 1914 г. Кенън за първи път осветлява физиологичните аспекти на стреса и описва универсалната поведенческа реакция на животните при заплаха за живота или при така наречения стрес.

Той описва вида на тази реакция като синдром на „бори се или бягай“(«flight or fight»), т.е. когато животното развива поведенческа реакция: активна или пасивна „бий се или бягай“, „борба или бягство“, която се съпровожда от отрицателни емоции като гняв, ярост или страх. Според наблюденията на Кенън при уплашените животни симпатиковата нервна система става активна и напрегната, отделянето на адреналин се увеличава, сърдечният ритъм и дишането зачестяват, а мускулите се напрягат. Подобна реакция на стрес понякога осигурява на животните и на хората изключителна физическа способност в особени ситуации, която често спасява живота им, а видът на тази реакция е еволюционно фиксиран. Като цяло поведенческият синдром „борба или бягство“ се основава на философията на борбата. Тя отразява реакцията на животинския свят при заплаха за живота - да предприеме оптимални действия, за да запази самия си живот.   

Десетилетие по-късно разширяващото се и задълбочаващо се разбиране на Х. Селие прави огромен скок от експериментите с плъхове към изучаването на човешкия стрес. Той предполага, че много здравословни нарушения – от алергии до сърдечни пристъпи – могат да бъдат резултат от процеса, който наблюдава при плъховете. Така се е зародила науката за стреса.

Първоначално, Селие разглежда стреса изключително като деструктивно, негативно явление и тази нагласа трайно се запечатва в съзнанието на хората.

По-късно обаче, Селие признава погрешното си разбиране на феномена стрес и въвежда допълнителни понятия:

1.      „Положителен стрес“ (eustress) е „стрес, предизвикан от положителни емоции“ и „слаб стрес, който мобилизира организма“. Психолозите го наричат привикване към стреса.

2.      „Отрицателния стрес“ (дистрес) е негатимен вид стрес, често повтарящ се, с голяма продължителност, с който организмът ни не е в състояние да се справи. Той подкопава човешкото здраве и може да доведе до сериозни заболявания, тъй като създава проблеми на защитните ни отбранителни системи и най-вече на защитата на генома, уврежда микробиома, смущава регенерацията и др. В същият момент ограничава и производството на имунни клетки, което спада значително в период на физически или психически дистрес.           

През 1938 г., Селие за първи път публикува статията си „Експериментални доказателства, потвърждаващи концепцията за адаптационната енергия“. Ученият изказва предположението, че за реализирането на общия адаптационен синдром, развитието на стресовата реакция в отговор на повреждащ външен фактор изисква енергия. Тази енергия, той нарича адаптационната енергия (АЕ), и доказва, че тя е налична в ограничено количество, дава се с раждането на всеки от  нас и се изразходва през живота ни.

Въпреки това през 1952 г. общопрактикуващият лекар, изобретателят Б. Голдстоун, развивайки идеята за адаптационната енергия (АЕ), изказва предположението, че тя не е ограничен ресурс, даден по рождение, а се променя с течение на времето и може да бъде натрупана, възстановена в резултат на определено обучение. Аксиомата на Голдстоун: „Адаптационната енергия може да се произвежда, въпреки че производството й намалява в напреднала възраст, но може и да се запази и под формата на адаптационен капитал (АК), въпреки че капацитетът на този капитал е ограничен. Ако индивидът изразходва АЕ по-бързо, отколкото да я произвежда, той изразходва своя Адаптационен капитал и организмът умира, когато той е напълно изчерпан.“

При моделирането на адаптивната динамика, адаптационния капитал се разглежда в качеството на „крайъгълен камък“ при процесите за адаптация на организма.     

По този начин, адаптацията е оптимална система за отговор на организма на въздействието на външни и вътрешни фактори, която е еволюционно фиксирана и води до оптимално разпределение на АЕ, за да се неутрализират най-вредните фактори. Съществува пряка връзка между стреса и адаптационната енергия. С други думи, човешкият организъм като биосистема е стабилен и устойчив при наличието на достатъчно количество адаптационна енергия.        

Това положение, относно енергията е отразено и в закона за относителността на Айнщайн: E=mcІ. Според тази формула материята не е нищо друго, освен временна форма на изразяване на плътността на енергията, която може да изчезне за части от секундата. Трябва да се разбере, че анатомията на човека и животните не е само това, което вижда човешкото око, но още и енергията, която се излъчва от самото физическо тяло.

Така според нобеловия лауреат по физика от 1984 г. Карло Рубия (на италиански: Carlo Rubbia), видимата материя – това е само една милиардна част от реално съществуващия свят.

А, основоположникът на квантовата теория, Нобеловият лауреат по физика Макс Планк (1918 г., Германия), казва: "Всичко е само вибрации и резултат от тяхното въздействие. Всъщност въобще няма никаква материя. Всичко и всяко нещо са образувани от вибрации".

Феноменът на енергийното излъчване, луминесценцията на обектите, е открит за първи път от инженер Семён Давидович Кирлиан (СССР). Той е  създателят на ефекта на Кирлиан – „високочестотното фотографиране“. В продължение на развитието на идеята на Кирлиан през 1996 г. в лабораторията на професор К.Г. Коротков (Санкт Петербург) е разработен за първи път в света метод за изобразяване на газови разряди или GDV-биоелектрография (GDV диагностика).        

Изследванията на П. П. Гаряев доказват вълновия характер на механизма на реализация както на вътреклетъчния геном, така и на структурите на извънклетъчния матрикс, притежаващи генетични свойства.

Изследователите, ръководени от професор Ю.В.Готовски, изучаващи вибрационната природа на биологичните системи, отбелязват широк диапазон от честоти на трептене (от оптични до свръхбавни) с период, равен на месеци и години.

Понастоящем биофизичната медицина (БФМ), въпреки младостта си и съществуващите проблеми, все по-уверено навлиза в живота ни. По този начин технологиите, използвани в апаратно-програмния комплекс (АПК) на руския център IMEDIS, които се основават на принципа на системния подход, са свързани с използването на собствените електрически колебания и електромагнитни полета и излъчвания на човека, което е известно като адаптивна биорезонансна терапия (БРТ). БРТ, заедно с други направления на рефлексотерапията, е насочена към коригиране на функционалното състояние на човешкия организъм, повишавайки неговите резервни и адаптационни възможности. По този начин принципът на действие на БРТ е пряко свързан с промените в енергийните характеристики на човешкия организъм. Може да се предположи, че БРТ води до:

-         натрупване на адаптационен капитал;

-         оптимално разпределение на адаптационната енергия;

-         излизане от състояние на дистрес.     

В същото това време трябва да се каже, че методите и техниките на биофизичната медицина са постоянно критикувани. Поставя се под съмнение самата научна валидност на това направление. Въпреки тези твърдения, съвременната медицина разполага с положителни практически резултати от прилагането на биофизичната медицина. Това е установено и е придружено от научно обосновани изследвания, показвайки нейната ефективност и жизнеспособност.

Връщайки се към темата за адаптационната енергия (АЕ), следва да се припомним, че революционният характер на научните концепции и изследвания на Х. Селие е неоспорим. Теорията за АЕ на Х. Селие, която по-късно прераства в аксиома на Голдстоун, хипотезата за адаптационния капитал (АК) е научно потвърдена под формата на математически модел, създаден от група учени от Сибирския федерален университет (Красноярск) и Лестърския университет (Великобритания), ръководени от проф. д-р А.Н. Горбан.       

Резултатите са представени в статията Evolution of adaptation mechanisms: Adaptation energy, stress, and oscillating death“, 2016 г. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0022519316000205

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26801872/

https://www.sciencedaily.com/releases/2016/03/160322082148.htm и др.

Това историческо събитие безусловно и със сигурност вдъхва оптимизъм и увереност в развитието на нов еволюционен завой в научното разбиране на методите и техниките на биофизичната медицина и широкото им прилагане в практическата медицина.

Всичко това несъмнено ще доведе до:

-         повече излекувани и точно диагностицирани пациенти;

-         уверени в действията и правотата си лекуващи ги доктори;

-         ефективно лечение, съчетавайки познанията от алопатичната и информационната медицина. 




Гласувай:
4


Вълнообразно


1. morskipesni - Прочетете все- пак за "Ки"
02.06.2021 08:56
Там нещата са доста по-пречистени.
цитирай
2. mastino - До - morskipesni
02.06.2021 10:01
Обещавам, една от следващите публикации да е за енергията "Ки"(японски), "Чи" (китайски), "Ци" и т.н., според моите скромни познания.
цитирай
3. kolevdobri - Материята ли може да изчезне...
26.06.2021 13:11
...за части от секундата или плътността?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mastino
Категория: Новини
Прочетен: 352332
Постинги: 194
Коментари: 583
Гласове: 269
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031