Д-р Лентяй-Глеб Бабич   
"усмихни се, за да срещнеш онези, които са готови да дръпнат спусъка" Рика Лиль   

Такива, по дяволите, са сестро нещата ...
Хиляди пъти казваха, че животът е гадно л..но.
Как е атаката? – мъртва е сякаш.
А отстъплението? – май, че и то не е то ...  

Казваха сладко, че животът, това е война.
Казват го, дето все са далече в тила.
Окичени с ордени и значка до значка. 
Като храчки, изплюти долу в прахта.  

След поредната рана - чаша пак ти се ще.
Раняване, болница, "пенсия на глупака".
Зад стената нощем "полковник" реве,
Загубил половината полк и двата си крака.  

Децата под прозорците, имат свои мечти.
Никой не иска да воюва така.
В алеята готино "шетат" снаряди.
По-забавно е в бой да умреш, във борба.  

Това би решило нещата, ала не става.
Такива, по дяволите, са сестро нещата ...
Като второто дъно на минно поле - във краката.
Хиляди пъти казваха, че животът е гадно л..но.
И атаката изглежда, е мъртва.
А отстъплението? – май, че и то не е то ...  

За тези, що оцеляха - пак тъпотия.
Три мили в обстрел - и ни нацелиха в крачка! 
„Да съм мишена, Господи – не искам да съм сред тия...
Просто не стреляй, не стреляй повече пак...  

Превод от руски: Здравко Арнаудов, 03.10.2022