Постинг
18.04.2021 15:04 -
СТАНИСЛАВА СЛАВОВА ПЕТКОВА ОТ ЯМБОЛ И НЕЙНИЯТ РАЗКАЗ " ЗЕЛЕНА КОЛИЧКА"
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 949 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2021 20:15
Прочетен: 949 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.04.2021 20:15
Литературните видеа на Иван Богданов продължиха с тази авторка и този път Буквичката се е осъзнал и махнал бялото бомбе.
Дамата била от Ямбол, живее в Севлиево, явно там е омъжена и в разказа " Зелена количка" само зелената количка, когато тя била бебе, била истина, всичко друго - " болни фантазии", както тя самата каза и показа снимки на нея като бебе и на майка й, заедно със зелената количка.
Получила първа награда преди година и половина на конкурс за романи, книгата не е издадена и досега, но щяла да бъде през септември. Каквито и обяснения да чухме, най- вероятно Буквичката е нямал пари за издаване. Нищо, случва се.
Та ,докато чака романът да излезе, Станислава се разписала разкази, един от които е този.
Колкото и скромно да се изказа за разказа си, той се оказа изненадващо хубав, с някои изключения.
Мома на 34 години, работеща в престижен офис в София, иска да продаде бащината си къща на село в много добър вид. Кой знае защо и тази писателка от Ямбол, както и предните от провинцията, все в София ръкополагат героите си?!
Пуска обява героинята, явяват се кандидати и тя харесва един млад резбар, на когото кандисва да продаде къщата на половин цена, ако й направи дете. Щяла да си го гледа сама.
Настанява се той в къщата, започва ремонт.
Фабулата се развива около това нейно желание по месеци от пролетта до есента и в интерес на истината не беше никак лошо написан, ако не се набиваха на очи някои просташко цинични изрази като "задник", "цици"- значи читателите знаят как става съвокуплението, но не е никак добре за литературната естетика да се ползват подобни изрази.
Много добре беше отразен манталитетът на селските комшийки, харесали ергенина.
И цялата работа отиде накрая към идеята, че тези двамата май ще се вземат наистина и са се харесали, въпреки че краят не беше окончателно разбулен. Това е добър писателски ход. Оставен е на въображението на читателите.
Псевдолитературният ас Иван изобщо не е обърнал внимание на тези цинизми, но Станиславчето Петкова не е лошо да знае, че голямата литература спокойно минава без цинизми, особено от устата на хубава жена като нея, освен ако самата авторка не си е любителка на подобни думички, които окепазиха иначе орогиналния разказ.
Росица КОПУКОВА
Дамата била от Ямбол, живее в Севлиево, явно там е омъжена и в разказа " Зелена количка" само зелената количка, когато тя била бебе, била истина, всичко друго - " болни фантазии", както тя самата каза и показа снимки на нея като бебе и на майка й, заедно със зелената количка.
Получила първа награда преди година и половина на конкурс за романи, книгата не е издадена и досега, но щяла да бъде през септември. Каквито и обяснения да чухме, най- вероятно Буквичката е нямал пари за издаване. Нищо, случва се.
Та ,докато чака романът да излезе, Станислава се разписала разкази, един от които е този.
Колкото и скромно да се изказа за разказа си, той се оказа изненадващо хубав, с някои изключения.
Мома на 34 години, работеща в престижен офис в София, иска да продаде бащината си къща на село в много добър вид. Кой знае защо и тази писателка от Ямбол, както и предните от провинцията, все в София ръкополагат героите си?!
Пуска обява героинята, явяват се кандидати и тя харесва един млад резбар, на когото кандисва да продаде къщата на половин цена, ако й направи дете. Щяла да си го гледа сама.
Настанява се той в къщата, започва ремонт.
Фабулата се развива около това нейно желание по месеци от пролетта до есента и в интерес на истината не беше никак лошо написан, ако не се набиваха на очи някои просташко цинични изрази като "задник", "цици"- значи читателите знаят как става съвокуплението, но не е никак добре за литературната естетика да се ползват подобни изрази.
Много добре беше отразен манталитетът на селските комшийки, харесали ергенина.
И цялата работа отиде накрая към идеята, че тези двамата май ще се вземат наистина и са се харесали, въпреки че краят не беше окончателно разбулен. Това е добър писателски ход. Оставен е на въображението на читателите.
Псевдолитературният ас Иван изобщо не е обърнал внимание на тези цинизми, но Станиславчето Петкова не е лошо да знае, че голямата литература спокойно минава без цинизми, особено от устата на хубава жена като нея, освен ако самата авторка не си е любителка на подобни думички, които окепазиха иначе орогиналния разказ.
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене