Постинг
27.01.2021 17:40 -
СПОМЕНИ ЗА " ДОБРОТО СТАРО ПИСАТЕЛСКО ВРЕМЕ"
Автор: rosiela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1275 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2021 17:44
Прочетен: 1275 Коментари: 3 Гласове:
1
Последна промяна: 27.01.2021 17:44
Много вълнуващи споменни стихове имам, приятели, от тази стихосбирка, но сега ще ви пусна за финал едно стихотворение пак от нея, което ясно показва какво беше положението да писателите пред 1989 година, много млади хора бяхме отритнати и се знаем и днес като зрели хора, много духовни и талантливи българи не смееха и да помислят за публикация на стиховете си, камо ли за писателски съюз, някои си отидоха от мъка, че не са ги приели там и затова днес аз имам за пътеводна звезда само таланта на пишещия и се зарекох никой даровит творец да не обидя, който се мъчи да пробие в света на литературата. Строго спазвам този самоконтрол. От моята книга: " И Бог каза: " Бъди поетеса!", 1998г., София
ОРИС
Добрите поетеси на България
не обитават " Ангел Кънчев" пет,
там входът от десетилетия
за тях бе просто винаги зает.
Изключваме придворната поезия,
която даде свои плодове
и покрай стихотворни кортуазии
пропусна в пътя си и умове.
А непридворните, и нелюбимите,
и невластимащите се с властта,
творяха тихо ритмите и римите
със жаждата за чиста красота,
и случваше се крайно неочаквано
за се отвори нейде чекмедже,
да се извадят скътаните текстове
и простичко, със жар да се чете.
А чуваш - в словото блести изкуство,
неказани до този миг неща,
непреоткрити до момента чувства,
талант и поетични сетива.
Но някак си, характера ли, времето,
куража ли - нестигнали дотам,
че да подирят своя път към пресата
и да отворят своя чуден храм.
Полекичка изнизват се годините,
неосветлени с тези стихове,
добрите поетеси - домакините
остават само в свои светове.
20 юни 1996г., София
Росица КОПУКОВА
П.П. В София, на ул. " Ангел Кънчев" 5, в национализирана сграда се помещаваше Съюза на българските писатели, кафене с алкохол, ресторант, книжарница. След 1989 г. ги изгониха справедливо от тази сграда и ги върнаха в сградата на ул. " 6 септември" 35. На този адрес се е помещавал СБП от основаването си през 1913 година, сградата е била подарена от софийска община и откъдето се прогонени и безследно изчезнали много талантливи български писатели след 9 септември 1944 година. Настоящият СБП е там и досега.
ОРИС
Добрите поетеси на България
не обитават " Ангел Кънчев" пет,
там входът от десетилетия
за тях бе просто винаги зает.
Изключваме придворната поезия,
която даде свои плодове
и покрай стихотворни кортуазии
пропусна в пътя си и умове.
А непридворните, и нелюбимите,
и невластимащите се с властта,
творяха тихо ритмите и римите
със жаждата за чиста красота,
и случваше се крайно неочаквано
за се отвори нейде чекмедже,
да се извадят скътаните текстове
и простичко, със жар да се чете.
А чуваш - в словото блести изкуство,
неказани до този миг неща,
непреоткрити до момента чувства,
талант и поетични сетива.
Но някак си, характера ли, времето,
куража ли - нестигнали дотам,
че да подирят своя път към пресата
и да отворят своя чуден храм.
Полекичка изнизват се годините,
неосветлени с тези стихове,
добрите поетеси - домакините
остават само в свои светове.
20 юни 1996г., София
Росица КОПУКОВА
П.П. В София, на ул. " Ангел Кънчев" 5, в национализирана сграда се помещаваше Съюза на българските писатели, кафене с алкохол, ресторант, книжарница. След 1989 г. ги изгониха справедливо от тази сграда и ги върнаха в сградата на ул. " 6 септември" 35. На този адрес се е помещавал СБП от основаването си през 1913 година, сградата е била подарена от софийска община и откъдето се прогонени и безследно изчезнали много талантливи български писатели след 9 септември 1944 година. Настоящият СБП е там и досега.
Добрите поетеси на България
не обитават " Ангел Кънчев" пет,
там входът от десетилетия
за тях бе просто винаги зает.
Изключваме придворната поезия,
която даде свои плодове
и покрай стихотворни кортуазии
пропусна в пътя си и умове.
А непридворните, и нелюбимите,
и невластимащите се с властта,
творяха тихо ритмите и римите
със жаждата за чиста красота,
и случваше се крайно неочаквано
за се отвори нейде чекмедже,
да се извадят скътаните текстове
и простичко, със жар да се чете.
А чуваш - в словото блести изкуство,
неказани до този миг неща,
непреоткрити до момента чувства,
талант и поетични сетива.
Но някак си, характера ли, времето,
куража ли - нестигнали дотам,
че да подирят своя път към пресата
и да отворят своя чуден храм.
Полекичка изнизват се годините,
неосветлени с тези стихове,
добрите поетеси - домакините
остават само в свои светове.
20 юни 1996г., София
Росица КОПУКОВА
Свидетелствам и аз, че точно така стояха нещата. Съсипваха истински таланти онези - от червената номенклатура. За талантите оставаше само вратичката - да се доберат до някой червен покровите, който да ги вкара през задния вход. Познавам такива мои връстници, които с цената на големия компромис със съвестта си "пробиха".
Чудесно стихотворение - в десетката! Точни са и изнесените от теб факти!
цитирайЧудесно стихотворение - в десетката! Точни са и изнесените от теб факти!
за подкрепата на уродливата соц истина.
цитирайТърсене