Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2019 14:16 - Непрокопсаникът
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1547 Коментари: 15 Гласове:
-11

Последна промяна: 26.09.2019 14:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Салиери Дантев застана пред огледалото и тръсна глава. От олисялото му теме се спускаха като издъхващи змийчета няколко случайно оцелелели кичурчета от отдавна немитата му коса. Не обичаше да се къпе. От малък се боеше от водата и сапуна. Нямаше обяснение за тази своя странност. Но тя беше факт. Погледна към поопърпаното си кожено якенце - подарък му от тати.

- Ех, татко, татко - къде си сега да изкрънкам малко банкноти, поне за бирата. Беше се пристрастил към пущината. Бургаско - колко го обичаше само. Лееше го от бутилката направо в широкото си гърло, а после облекчено се уригваше.     - Бог да те прости, тате - изтръгна се жален вопъл от устата му, с поразклатени и жълтеещи призрачно зъби. Даде ти каквото даде, грехота е да ти искам още дори и в спомените си.

При тези трогателни думи Салиери изпита чувство на гордост от проявения висок морал пред хладното огледало. А то отрази безпристрастно и точно наедрялото му бирено коремче, което за авторитет той хващаше като баскетболна топка в основата с двете си ръце.

- Да можех да го метна като нея в някой кош, пък дори и  за боклук - стрелна се еретична мисъл в главата на Дантев. Но той я заряза. Не му беше до хумор сега. Работите вървяха от зле та по на зле. Бяха го уволнили от работа, а последната му издадена книжка с епиграмички никак не се харчеше.

- Криза! Кой ще ти купува литература днес?! Това обяснение го задоволяваше, ала не пълнеше джоба му.

- Мъни, мъни, мъни! Итс дъ рич мен уърлд! - затананика си той песента на АББА пред огледалото. Липсваше му китарата. Заложи я в един оказион от пустия недоимък. Изпаднал беше в истински блекдаун. В килера се търкаляха несметно количество бирени бутилки, но не му даваше сърце да ги върне. Бяха му като метреси. Поне такива можеше да си осигури, колкото си поиска. А други отдавна вече нямаше. Беше минал шейсетака, но през последните 10 години нямаше спомен да е барвал женско рамо.

- Нямам пари за подобни забежки - оправдаваше се той. Жените жив ще те изядат. За църните едни очи никоя няма да ти снесе прелести.

Една млада поетеса беше споделила с него, че първо оглеждала мъжете за три неща - обувки, часовник и джиесем. И ако едно от тези не било на ниво, сиктирдосвала тутакси мъжа. Това признание силно го стресира и оттогава не припарваше до млада жена. Останаха му няколко верни приятелки от доброто старо време, които поклащайки бизонските си прелести из замърсената градска прерия, все още му отдаваха почит. Ала те не го блазнеха като жени.

- Как ще оцелявам? Тази мисъл не му даваше покой. Добре, че я има старата - стрелна се в потното му от напрежение съзнание. Има сносна пенсийка. Ще стигне и за двама ни - предвкусваше Салиери. Наближила 90-те, милата едва, едва дишаше. Беше се стопила като свещица, само и само да угоди на непрокопсания си син за цигари и алкохол. Правеше се на задрямала и че не забелязва как той крадешком и на пръсти влизаше в кухнята, бръкваше в нейната чанта и отмъкваше поредните кинти за пиячка.

- Поне уредих да съм й асистент, та и оттам да пада по някой лев - убеждаваше сам себе си във високата си нравственост Дантев и се опиваше от чувство на своеобразна гордост, че ще се грижи за нея до последния й земен миг, а съседите ще мълвят мита за благородния й син.

- Това съм аз - Салиери Дантев - най-добрият син, който изгледа до последно баща си и майка си!

И при тази мисъл топлина и успокоение се разляха по топчестото му тяло. Изпружи се и блажено заспа.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. missana - Наложи се да изтрия този коментар по една единствена причина,
26.09.2019 15:10
за която вече предупредих. Няма да допусна да бъдат обиждани колеги в коментарното ми поле. Мен можете да обиждате поединично или вкупом. Рицаря не се страхува от двубои. Той винаги печели, защото е олицетворение на висшето слово. Но на никого не ще позволя да обижда други блогъри при мен. Обиждайте си ги във вашите полета.
цитирай
2. milady - даже и минус ти е многоо...
26.09.2019 15:52

долу Черната отровна злоба.../ще пиша и.след като умра..
долу жълтата развихрена....ялова Вампирия...оплюла не една майка, и дечица
Бог ви гледа...лиССемери дребни и безполезни..
цитирай
3. missana - За минусчето сърдечно ти благодаря, Миледи!
26.09.2019 15:57
milady написа:

даже и минус ти е многоо... долу Черната отровна злоба.../ще пиша и.след като умра..
долу жълтата развихрена....ялова Вампирия...оплюла не една майка, и дечица
Бог ви гледа...лиССемери дребни и безполезни..


Апропо, налице ли е още белегчето от жигосаното място? Просто съм любопитен, щото си падам и по бабички! Те са най-краткия път към некрофилията.
цитирай
4. missana - И бабо Юле,
26.09.2019 16:10
Росица Копукова е голяма българска поетеса. На малкото й пръстче не може да стъпи гражданина Станков със стихоплетствата си. Учудвам се, че все се мъкнеш подир него. Гардероб ли очакваш да ти подари, за да има къде да си сложиш пижамките и памперсите. И да ти подари, ще е хартиен.
цитирай
5. rosiela - Младене,
26.09.2019 16:32
Поздравления. Сещаме се кой е прототипът. И мама към 90, но някъде зная, че е от три години покойница и само скорошната пенсийка е истина. Но все пак това е разказ, допуска отклонения.
цитирай
6. rosiela - Благодаря, приятелю. Пък ще го прати по хартиено корабче за сеир.
26.09.2019 16:32
missana написа:
Росица Копукова е голяма българска поетеса. На малкото й пръстче не може да стъпи гражданина Станков със стихоплетствата си. Учудвам се, че все се мъкнеш подир него. Гардероб ли очакваш да ти подари, за да има къде да си сложиш пижамките и памперсите. И да ти подари, ще е хартиен.

цитирай
7. lexparsy - Бих изрекъл коментарни думи Мла...
26.09.2019 21:35
Бих изрекъл коментарни думи Младен,
но се страхувам, че ще ме дефинираш като „Прав“, а аз тъкмо исках да „Седна“ :-)))
Никой няма право да се оплаква, докато си пожелава, себе-оплаквателно и обвинително!
И никой не е длъжен да му е съпричастна жертва.
„Прав“ ли съм или да приседна си моя Избор ИЗВОЮВАН СИ МИ...но и твое Право и Избор...
А защо наричат Демони (и религиозно какво ли не), тези Хора, търсещи Се, а и даже посветили се на други... А проповядват от „името“ на някой,на който примирени сме „му“ изгодни ???
Питам само !!!
Лекс

цитирай
8. missana - Благодаря ти, Роси!
26.09.2019 21:54
rosiela написа:
Младене, Поздравления. Сещаме се кой е прототипът. И мама към 90, но някъде зная, че е от три години покойница и само скорошната пенсийка е истина. Но все пак това е разказ, допуска отклонения.


Разказите понякога са по-богати и от реалността.
цитирай
9. missana - Това е искреното ми и непоколебимо мнение. От 50 години съм в поезията и мога да различа злато от пиринч.
26.09.2019 21:56
rosiela написа:
Благодаря, приятелю. Пък ще го прати по хартиено корабче за сеир.
missana написа:
Росица Копукова е голяма българска поетеса. На малкото й пръстче не може да стъпи гражданина Станков със стихоплетствата си. Учудвам се, че все се мъкнеш подир него. Гардероб ли очакваш да ти подари, за да има къде да си сложиш пижамките и памперсите. И да ти подари, ще е хартиен.


цитирай
10. missana - Благодаря ти, благородни приятелю!
26.09.2019 21:58
lexparsy написа:
Бих изрекъл коментарни думи Младен,
но се страхувам, че ще ме дефинираш като „Прав“, а аз тъкмо исках да „Седна“ :-)))
Никой няма право да се оплаква, докато си пожелава, себе-оплаквателно и обвинително!
И никой не е длъжен да му е съпричастна жертва.
„Прав“ ли съм или да приседна си моя Избор ИЗВОЮВАН СИ МИ...но и твое Право и Избор...
А защо наричат Демони (и религиозно какво ли не), тези Хора, търсещи Се, а и даже посветили се на други... А проповядват от „името“ на някой,на който примирени сме „му“ изгодни ???
Питам само !!!
Лекс



Имаше едно време в читанките ни едно стихо на Христо Радевски за партията майка. Там се казваше: "Ти си права даже и когато съгрешиш...".
Това го казвам в границата на шегата, разбира се. Хубава вечер и здрав сън!
цитирай
11. lexparsy - Здраве и Сън са абстрактни ни вече понятия Младен... :-)
26.09.2019 22:22
[quote=missana
...
---

Хубава вечер и здрав сън!
[/quote]
Пожеланията са ни андроидно програмирани даже...
„Хубавата вечер“ есподелената съпричастно...
а „Здрав сън“ е този, който Здравето ни е възстановил, но и душевно даже...

П. Да бе ама не съм „прав“ вече, защото имам нужда да си полегна :-)))))))
   Лекс
цитирай
12. missana - Точно така е.
26.09.2019 22:41
lexparsy написа:
Здраве и Сън са абстрактни ни вече понятия Младен... :-) [quote=missana
...
---

Хубава вечер и здрав сън!

Пожеланията са ни андроидно програмирани даже...
„Хубавата вечер“ есподелената съпричастно...
а „Здрав сън“ е този, който Здравето ни е възстановил, но и душевно даже...

П. Да бе ама не съм „прав“ вече, защото имам нужда да си полегна :-)))))))
   Лекс
[/quote]

От известна възраст нагоре сънят ни бяга. Може би защото се страхуваме инстинктивно да не проспим остатъка от живота. Баси остатъка!!!
цитирай
13. lexparsy - Здраве и Сън са абстрактни ни вече понятия Младен... :-)
26.09.2019 22:54
[quote=missana
...
---

Хубава вечер и здрав сън!
[/quote]
Пожеланията са ни андроидно програмирани даже...
„Хубавата вечер“ есподелената съпричастно...
а „Здрав сън“ е този, който Здравето ни е възстановил, но и душевно даже...

П. Да бе ама не съм „прав“ вече, защото имам нужда да си полегна :-)))))))
Лекс

П.П. (После Позъзнато)
Твърдя, че от поезията няма никаква полза, ако не е съпричастно споделена и Сега Младен... И НАСТОЯВАМ!!!
Иначе Самосъжалението ни робувано Ни чрез цитирана ни Религиозна „Правоверност“ и Сляпа „Вяра, е съгласие са Робство, пред Избодат ни за Духовност и ЗНАНИЕ...Съзнато...
Лекс
цитирай
14. missana - Според мен всяка поезия е споделена, Лекс.
26.09.2019 23:27
lexparsy написа:

Здраве и Сън са абстрактни ни вече понятия Младен... :-) [quote=missana
...
---

Хубава вечер и здрав сън!

Пожеланията са ни андроидно програмирани даже...
„Хубавата вечер“ есподелената съпричастно...
а „Здрав сън“ е този, който Здравето ни е възстановил, но и душевно даже...

П. Да бе ама не съм „прав“ вече, защото имам нужда да си полегна :-)))))))
Лекс

П.П. (После Позъзнато)
Твърдя, че от поезията няма никаква полза, ако не е съпричастно споделена и Сега Младен... И НАСТОЯВАМ!!!
Иначе Самосъжалението ни робувано Ни чрез цитирана ни Религиозна „Правоверност“ и Сляпа „Вяра, е съгласие са Робство, пред Избодат ни за Духовност и ЗНАНИЕ...Съзнато...
Лекс
[/quote]

Например с най-великия ни читател - Бог!
цитирай
15. missana - Точно така е.
27.09.2019 09:06
анонимен написа:
Каква наша си неправоверност откровена ни обърка думословието цитирано :-))))
А Човешкото ни винаги разбрано е от Хора ;-)
Лекс


Затова Бог и само Той е нашият верен и най-обективен читател!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5038250
Постинги: 2885
Коментари: 18680
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031