Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2019 15:55 - Лепилото
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2177 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 03.04.2019 13:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

      Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друго щеше да си е. Ще залепиш и ще забравиш. Но обущарите бяха измамници, както и производителите.  Последните пестяха материал и ако при старите обувки страничната кожа беше подгъната най-отдолу навътре и стигаше почти на три пръста ширина под вътрешната подметка, на сегашните едвам се скачваше с горната част на подметката. Я лек дъждец да ги понавали, я да стъпиш накриво и си готов - разлепването е гарантирано при тези менте-лепила на производителите . То поне евтини да бяха, та да ги хвърлиш, да си купиш нови обувки и да забравиш.  Да, ама не, здраво ще те изръсят за новите, при това още по-кофти от предишните. А без планината Мето не можеше да живее.  Хайде, през пролетта и лятото, иди дойди - гудиш маратонките и пей сърце - прайш си марша на скок от село Плана до Самоков, ама у зимно не мойш без зимни чепици минува. Та чоглаво му стана на Мето и реши да се допита до стария си приятел Джобния Шварценегер. А му викаха така, защото и по мускулатура, и по лице и фигура, силно приличаше на бат Арни Шварценегера - онзи от "Зов за завръщане", дето у филма чукаше Шаран Стоун /то пък кой ли не я беше изчукал в киното/. Само дето в сравнение с Конан Варварина наш Джобен си беше миньон. Джобния миткосваше по цял ден волен из града и си вреше гагата навсякъде. То що кьошета имаше, всичките ги бе пребродил. Питаш го за нещо, а той е ходеща енциклопедия и веднага ти снася де кво има. Мето, не обичаше да си проси услуги, ама нали ножът опря до кокала, та реши да се осведоми. И Джобният снесе веднага "яйцето", като петел след Истанбулска конвенция.

- Ша ти кажа брато, таквиз обувки мойш да ги лЕпиш само с лепило каноконлит-полиуретан. Мето се шашна. Толкоз години се скита из пустио столичен град "бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново", ама за таквози лепило не беше чувал. Виж, за каноконлит, туй го бе вземал навремето, та дори успя да си залепи палеца и показалеца на дясната ръка, че после образува шарнирно "О" - иди, че го разтвори, но с триста зора оправи положението. Ала каноконлит-полиуретан не беше и сънувал. Та се наложи да помоли и за втора услуга Джобния.

- Брато, кажи ми колко струва, а аз ще ти дам парите. Ти само ми го донеси, щом знаеш откъде се купува.

А, то е евтино - струва 2.50 лв. - изломоти Джобния. Таквиз работи обичаше Мето - хем евтини, хем да ти свършат работа. И тутакси даде паричките. Още на следващия ден лепилото тупна в ръцете му. С треперещи ръце го отвори, сложи един вестник на кухненската маса и обувките му кацнаха като две птици на нея. Взе лепилото и без да чете указанията започна да го нанася в цепнатините на разлепените фортове. То пък, пустото му лепило - засмърдя, залютя му на очите, но за щастие почти светкавично лепеше. И ей на - за има нема некви си десетина минути обувките станаха като нови. Като нови, ама само по отношение на залепването. Иначе приличаха на знаменитите калеври от картината на Ван Гог /със заглавие "Стари обувки"/. Много ми дреме - мислеше си Мето. Нали работа ще вършат. Те са за ходене, а не за женене. И остана много доволен. Дори реши на следващия ден да почерпи Джобния, че хубава работа му свърши. Лошото беше, че здраво се надиша с лепилото. Като ромче за сефте! Та през нощта засънува някакви кошмари. В съня си беше Скрипал с противогаз и Путин го строяваше, обръщайки се към него със Серьоженка. Изпращаше го на мисия - да утешава Тереза Мей за Брекзита. После пък - до него една млада жена и някакъв глас му каза, че това била дъщеря му Юличка. Ама уж дъщеря, пък все му посягаше към кутията с инструмента. То, слава богу, че накрая се събуди, макар жълтозелен и скапан. Пое хриптящо въздух и разтърка очи. Най-хубавото беше, че Путин вече го нямаше, нито пък Тереза Мей. Само за Юличка леко съжаляваше. Ококори се хубаво Мето и застана пред огледалото да се обръсне, че видът му да е опрятен. И хоп, от огледалото го гледа ново лице. Абе аз да не съм незаконният син на Скрипал - тази мисъл го проряза направо в сърцето. Но после се поуспокои. Лицето си беше неговото, само дето изглеждаше с десетина години по-младо. Дяволска работа - помисли Мето...И хоп, на вратата се позвъни. Гледа през шпионката - Джобния ухилен до уши. И още не отворил докрай вратата, онзи занарежда.

- Е, брато, свърши ли работата. Да - измънка Мето и го пропусна да влезе. Но Джобния застина на прага уплашено.

- Ама, брато, кво ти е станало? Такъв изглеждаше навремето. Това ти ли си? Наложи се Мето да му обясни, че и той си задава същия въпрос. И двамата мъдруваха, мъдруваха, но нищо не измислиха. Накрая Мето сипа уиски на Джобния, гаврътнаха по чашка и се разделиха. Легна си Мето тая нощ и в съня му се яви одески емигрант. Бил таен агент на Путин. Вика му - аз организирах анексирането на Крим. Сега Путин ме прати да ти кажа, че това лепило подмладява. И изчезна точно, както изчезват тайните агенти, като концлагерист през комина... На сутринта Мето се събуди потен. Ами ако агентът казва истината?! Завъртя телефон на Джобния и го помоли да му даде адреса на магазинчето, от което е взел лепилото. А после си дотътри задника до адреса.

- Абе, дошъл съм да си купя от лепилото каноконлит-полиуретан - профъфли Мето на продавача. Онзи ден продадох последната бройка на един господин - отговори опърпаният човечец. Как последната? - стреснато изстреля Мето. Няма ли пак да зареждате?

- Не господине - отговори невзрачният човечец. Това ми беше останало в склада. Заводът е фалирал и производството е спряно завинаги. Мето се изблещи, а после, дори без да каже довиждане, хукна към вкъщи. Дано големият ми черен котарак не помисли тубичката за мишка и да я отнесе някъде навън, че после "куче влачи диря няма", мислеше трескаво той. Че тази тубичка, или по-точно остатъкът от нея, беше последната му връзка с младостта! Когато прекрачи тичешком прага на входната врата, видя в антрето малко черно котенце, което се въртеше на гръб по земята и го гледаше с невинни и познати очи...


 




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vesever - Много чаровен разказ! С изнен...
26.01.2019 17:47
Много чаровен разказ!
С изненадваща развръзка, кой да знае, че едно лепило може такива чудеса..
Поздрави, Младене!
цитирай
2. rosiela - Страхотен разказ,
26.01.2019 18:29
хем ми стана забавно, хем ме натъжи.
цитирай
3. missana - Мерси, Веси!
26.01.2019 21:16
vesever написа:
Много чаровен разказ!
С изненадваща развръзка, кой да знае, че едно лепило може такива чудеса..
Поздрави, Младене!


Трогнат съм.
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Роси!
26.01.2019 21:18
rosiela написа:
Страхотен разказ,хем ми стана забавно, хем ме натъжи.


Има такова нещо. Хем е смешно, хем не е!
Да имаш много хубава съботна вечер и чудесен неделен ден!
цитирай
5. lexparsy - Ей, аз тъкмо мислех че са изчезнали ...
26.01.2019 22:15
Ей, аз тъкмо мислех че са изчезнали тез‘ циганета и безпарични наркомани, дето дишат лепило. Ще вземат да те прочетат и да пробват едно по едно всички лепила от битака. Хе, а някои джендъри ще го търсят да си подмладяват атрибутите!
А то всъщност отдавна е изкупено за нуждите на висшите благородни демократи, и
членовете на европейския парламент. Все се страхували че бързо ще остареят :-)))
цитирай
6. missana - Имаш страхотно чувство за хумор, Лекс!
26.01.2019 22:54
lexparsy написа:
Ей, аз тъкмо мислех че са изчезнали тез‘ циганета и безпарични наркомани, дето дишат лепило. Ще вземат да те прочетат и да пробват едно по едно всички лепила от битака. Хе, а някои джендъри ще го търсят да си подмладяват атрибутите!
А то всъщност отдавна е изкупено за нуждите на висшите благородни демократи, и
членовете на европейския парламент. Все се страхували че бързо ще остареят :-)))


Твоята хипотеза обяснява перфектно изчезването на лепилото от българския пазар. Лека и хубава вечер, Приятелю!
цитирай
7. tikovpisane - Егати лепилото, Приятелю!
27.01.2019 23:33
Страшна работа е било! Смях се от сърце, начинът ти на изказване е невероятен! Поздравление!
цитирай
8. stih - С удоволствие прочетох!
28.01.2019 00:13
И хумор има, и поле за размисли.
Доста неща са казани за нашето съвремие...
Неизчерпаем си Мисана!
Да имаш творческа нова седмица! :





цитирай
9. missana - Благодаря ти, Приятелю!
28.01.2019 00:43
tikovpisane написа:
Егати лепилото, Приятелю! Страшна работа е било! Смях се от сърце, начинът ти на изказване е невероятен! Поздравление!


Разказчето е по действителен случай. Само дето лепилото беше вече свършило още преди лепенето на обувките!
цитирай
10. missana - Мерси, Елица!
28.01.2019 00:47
stih написа:
С удоволствие прочетох! И хумор има, и поле за размисли.
Доста неща са казани за нашето съвремие...
Неизчерпаем си Мисана!
Да имаш творческа нова седмица! :

Радвам се, че оценяваш в позитивен план това скромно разказче. Понякога изпитвам вътрешна потребност да пиша и разкази. Дори имам вече два публикувани в книжни издания. Човек никога не знае от кой храст ще изскочи заек. Слънчев Калифорнийски ден ти желая!






цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5035641
Постинги: 2884
Коментари: 18663
Гласове: 3347
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031