Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2018 21:46 - Моралът - последният мохикан
Автор: missana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2486 Коментари: 10 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В това есе ми се иска да поговорим за морала. Без съмнение това е последният мохикан в нашето време - времето на Желязната епоха, а ако употребя заглавие от нашумял роман на Джек Лондон, един от най-уважаваните от мен автори - време на Желязната пета. Долавям как първият ви въпрос вече витае във въздуха: Що е морал? Уважаеми читатели, моралът е неразривно свързан с понятието грях. А грехът може да има само една вярна дефиниция - отклонение от Бога. Защото всеки грях е грешка, но не всяка грешка е грях, а само онази грешка, която ни отдалечава от Бога. Да не забравяме, че Бог понякога цени повече грешниците /блудните/ от праведниците. Казаното ме облекчава да дам дефиницията на морала, като нравствена категория. Моралът е съблюдаване на поведение минимизиращо отклоненията ни от Бог, защото да твърдим, че в този ужасно сложен свят можем да не се отклоняваме ни на йота от Бог, ще е силна хипербола. Самият Бог ни научи, че прекалените светци не са му угодни.

И така, да подхванем темата за морала. Аз лично не смесвам морала с нормите, които обществото задава, говорейки за морал. Тези норми са в много голяма степен изкуствени и фалшиви. Те играят по-скоро ролята на възпиращ фактор, от услугите на който най-често се ползват враговете на морала. Моралът за мен е свързан с това, което казва и Стефан Цвайг - съвестта на човека, като седалище на Бог в нас самите. Не случайно е казано /Публилий Сир/: "Чистата съвест е най-меката възглавница". Както имаме център за физическо равновесие, локализиран в малкия ни мозък, разположен в тилната област на главата, така вероятно имаме и втори център за равновесие - център за нравствено равновесие. Къде е локализиран той в мозъка, не мога в момента да ви кажа. Просто мястото не е открито. За него съдя по проявленията му. Той се развива малко след физическия център за равновесие, но в доста ранна възраст, у детето. Малкото дете има силно развито чувство за  справедливост и нередност и изпитва свещен срам, когато обществото го тласка да извърша действия, квалифицирани като добри и морални, а то вътрешно не е съгласно, че са такива. Малко по малко, обаче, стъпкват това му чувство. Обществото е най-неподходящото място за еволюиране на този свещен срам. А веднъж стъпкан, той не се възстановява.

Много погрешно е да свързваме морала с целесъобразността, понеже имат коренно различна природа. Те са нещо като материя и антиматерия. Моралът не е и не може да бъде целесъобразен. Защото това би означавало да е утилитарен. В този смисъл подчиняващите се на девиза "целта оправдава средствата" са винаги аморални. Моралът е практически безполезен за този свят. Ние самите непрестанно се убеждаваме в това, когато преследваме някаква цел, която ни носи бързи дивиденти. Тогава с лека ръка пренасяме в жертва морала, особено ако не се касае за особено голям грях.

 

Екзюпери говори много за морала в "Земя на хората". Той дава примера с миньора, затрупан в някоя галерия на мината. Целесъобразността диктува да не се рискува живота на стотици миньори, които искат в този момент да му се притекат на помощ. Така и те могат да бъдат затрупани. Но истинският морал е точно в това - те - стотиците, да поставят живота си на карта заради един единствен ближен. Такава норма на поведение не може да съществува при мравките и пчелите, т.е. в другите - нечовешки социуми. Тя съществува единствено при човека. Може да се окаже дори абсурдното, че наше действие, което застрашава живота на цялата планета, галактика, или вселена, да е морално, ако цели спасението на единицата. Именно в това е тайната на морала - да направиш опит да спасиш слабото и наглед обречено. Да спасиш "мислещата тръстика" на Паскал, а не да изхождаш от интересите и целите на Голиат. Когато ти мислиш за слабото и отчаяно Друго, като за твой събрат и не го приравняваш и свързваш със себе си, а искаш да му помогнеш именно защото е Друго и да го измъкнеш от лапите на Жестоката Карма, именно тогава изпитваш едно особено чувство - Усещането за морала. То е много висше чувство и веднъж изпитано започва да те преобразява. Екзюпери дава ясно да се разбере, че моралът няма нищо общо с принципа за средното аритметично. Той - Моралът - е висша духовност, рожба на друг свят. Може би затова Христос казва: "Аз не съм от Света". А Паскал утвърждава: "Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората.". Всъщност моралът, когато е истинен, а не фалшив, води до раждането на Христовото тяло в нас. Защото историческият Христос е само един отявлен представител на това тяло. Реализирайки Христовото тяло вътре в себе си и давайки му живот, ние достигаме до границата на онова състояние, за което апостол Павел споделя: "Не живея вече аз, а Христос живее в мен.". Защото точно тогава животното в нас умира и се ражда тялото на Морала - Христовото тяло. Ако в нашето даване има дори бегъл помисъл за възвращаемост, то вече заприличва на инвестиция с цел получаване на дивидент. Даже и сянката на мисъл, че това някой ден ще ни се върне, унищожава моралността на деянието и нашето даване се превръща в опит за Вземане. На тази основа ние можем да обявим и алтруизма за изтънчена и перверзна форма на егоизъм, нещо което не може да е така. Защото егоизмът и алтруизмът са също като материята и антиматерията.

И да рекапитулирам в края на това есе. Няма фалшив морал. Има лицемерие, представяно за морал, пак с утилитарна цел. Моралът е винаги нелицемеран. Той е проявлението в нас на онзи гълъб, спуснал се при река Йордан от небето връз Христос и превърнал го от човек в Агнеца. Говоря за Дух Светий. Моралът е пътя и средството за общуването ни със Светия Дух. Доколко успешно, зависи само от нас. Другото е от този свят, на когото Управителят се нарича Велзевул. Отказвайки се от морала, ние се предаваме в ръцете на Велзевул и подписваме договора - образец "Фауст" с Него.


 




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Мъле-е-е-ей, не е материал
25.04.2018 22:31
за Чучулини. Поздравления.
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси!
25.04.2018 22:56
rosiela написа:
Мъле-е-е-ей, не е материал за Чучулини. Поздравления.


Абсолютно си права. Но ако Чучулините преценят, то има какво да научат и те.

Да ти е много хубава вечерта!
цитирай
3. kremenova - Накара ме много да се замисля какво е ...
25.04.2018 22:58
Накара ме много да се замисля какво е моралът за мен и реших,че това са едни граници,които разумът поставя пред човека,за да го предпази от падение и нежелателни крайности.Моралът пази здравето и се обуславя от ценностната систена,възпитанието и културата на човека.Да погледнем Библията,Христос казва на Магдалена: "повече не прави това", прощава и,тъй като тя е съгрешила,бидейки блудница,не знаейки що е грях,но иска тя да се спре,защото този живот не е разуменТя проявява разум и се спира,възприема учението му и коренно се променя.Така постъпва разумния човек ако сгреши,слага си граница.Моралът пази обществото от разложение и болести- ако няма хора с висок морал,то обществото ще се разкапе тотално и ще загние - заради тива бяха унищижени Содом и Гомор,заради пълния с разврат и липса на морал живот на жителите му,за това падна и Римската империя.Сорос сега иска да подкопае морала в Европа ,започвайки с развращаване на децата и вкарване на хора с първобитни нрави,проповядващи дори кръвосмешение и педофилия...Моралът е нужен,това е нещото,което дава шанс за оцеляване на обществата.Бог е Разум и любов,липсата на морал не е нито едното нито другото,то е падение и път към погубване стойностното в човека...Скоро четох,че Кметът на Бавария заповядал на всички административни сгради да се поставят кръстове,подчертавайки така моралните устои и норми на християнството и че Бавария е християнско място,както и съпротивата срешу инвазията на мигрантите,носители на първобитни порядки и много нисък морал.Браво на него!А стига до тук...
цитирай
4. missana - Благодаря ти за мъдрия коментар, Кременова!
25.04.2018 23:49
kremenova написа:
Накара ме много да се замисля какво е моралът за мен и реших,че това са едни граници,които разумът поставя пред човека,за да го предпази от падение и нежелателни крайности.Моралът пази здравето и се обуславя от ценностната систена,възпитанието и културата на човека.Да погледнем Библията,Христос казва на Магдалена: "повече не прави това", прощава и,тъй като тя е съгрешила,бидейки блудница,не знаейки що е грях,но иска тя да се спре,защото този живот не е разуменТя проявява разум и се спира,възприема учението му и коренно се променя.Така постъпва разумния човек ако сгреши,слага си граница.Моралът пази обществото от разложение и болести- ако няма хора с висок морал,то обществото ще се разкапе тотално и ще загние - заради тива бяха унищижени Содом и Гомор,заради пълния с разврат и липса на морал живот на жителите му,за това падна и Римската империя.Сорос сега иска да подкопае морала в Европа ,започвайки с развращаване на децата и вкарване на хора с първобитни нрави,проповядващи дори кръвосмешение и педофилия...Моралът е нужен,това е нещото,което дава шанс за оцеляване на обществата.Бог е Разум и любов,липсата на морал не е нито едното нито другото,то е падение и път към погубване стойностното в човека...Скоро четох,че Кметът на Бавария заповядал на всички административни сгради да се поставят кръстове,подчертавайки така моралните устои и норми на християнството и че Бавария е християнско място,както и съпротивата срешу инвазията на мигрантите,носители на първобитни порядки и много нисък морал.Браво на него!А стига до тук...


Безусловно си права, че моралът, разглеждан като превенция срещу разлагането на една общност и дори на нейните членове поотделно, е точно това, което казваш. Има и втора - да я наречем езотерична страна на морала. Намекнах за нея, говорейки за раждането на тялото на Христа в нас. Тоест моралът като средство да се преродим в нещо по-висше и да напуснем света на чучелата, в който княз е сатана /Велзевул/.
цитирай
5. emelika - Моралът - достойният мохикан
26.04.2018 00:22
На него, чуждоземеца, си заслужава да се вречеш във вярност. Щом земята не е отечество за Истината, то тя все някъде трябва да има прибежище. За другите светове и рожбите им истини това прибежище е в нас. Длъжни сме да го стопанисваме. Как иначе ще поканим тялото на Агнеца ?!
Силно есе. Истинно.
цитирай
6. missana - Благодаря ти!
26.04.2018 00:46
emelika написа:
Моралът - достойният мохикан На него, чуждоземеца, си заслужава да се вречеш във вярност. Щом земята не е отечество за Истината, то тя все някъде трябва да има прибежище. За другите светове и рожбите им истини това прибежище е в нас. Длъжни сме да го стопанисваме. Как иначе ще поканим тялото на Агнеца ?!
Силно есе. Истинно.


Всъщност есетата, които съм писал на теми, кореспондиращи с божественото начало, каквото е и моралът в нас, съм ги писал с духа си, а не с перото си. Те не са заигравания с думи, а извеждане на слово. Радвам се, че мислиш така, Емелика. Ти си начетена, но най-голямото ти богатство е душата, която носиш.
цитирай
7. vedrina - !!!
26.04.2018 07:00
Много ми хареса есето..., най-вече поговорката - "Чистата съвест е най-меката възглавница"..., какво повече, нито Бог - нито, който и да е мъдрец ще го каже по-добре... Личното ни поведение и дела се виждат, не може да се скрият, от себе си не можем да избягаме...
цитирай
8. missana - Абсолютно сте права, Марина.
26.04.2018 11:08
vedrina написа:
Много ми хареса есето..., най-вече поговорката - "Чистата съвест е най-меката възглавница"..., какво повече, нито Бог - нито, който и да е мъдрец ще го каже по-добре... Личното ни поведение и дела се виждат, не може да се скрият, от себе си не можем да избягаме...


От себе си няма как да избягаме. В това е смисълът на съвестта.
Благодаря Ви и да имате перфектен ден!
цитирай
9. lexparsy - Поздравления за това есе Младен
27.04.2018 03:06
„Стефан Цвайг - съвестта на човека, като седалище на Бог в нас самите.“
Благодаря че подсети и размисли за смисъла на Морала и Съвестта с които така се отличават Хората, от другите живи същества, за които Морала следва от Етиката на колективното им мислене. Но за жалост сред тях има и Човеци…, с единствен равновесен център в малкия мозък (дет му викат рептилен :-)))
Би ми се искало и аз да поразсъждавам когато намеря кондиция, но и с още послания за размисъл.
цитирай
10. missana - Ще се радвам да прочета твои мисли по темата за морала, Лекс!
27.04.2018 12:15
lexparsy написа:
Поздравления за това есе Младен „Стефан Цвайг - съвестта на човека, като седалище на Бог в нас самите.“
Благодаря че подсети и размисли за смисъла на Морала и Съвестта с които така се отличават Хората, от другите живи същества, за които Морала следва от Етиката на колективното им мислене. Но за жалост сред тях има и Човеци…, с единствен равновесен център в малкия мозък (дет му викат рептилен :-)))
Би ми се искало и аз да поразсъждавам когато намеря кондиция, но и с още послания за размисъл.


Мисля, че можеш да добавиш ценни неща. Благодаря ти за интересния коментар!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5036484
Постинги: 2885
Коментари: 18674
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031