Прочетен: 3175 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 04.03.2018 19:11
Безусловно е трудно да си дадем сметка за основите на мисленето. Те са положени в нас изначално и ние по чисто интуитивен начин се осланяме на тях. Но дали това не е съдбоносна грешка? Едва ли някой от нас се съмнява сериозно в равенства от вида:
1=1, 2 = 2, 3 = 3, etc.
Ала толкова просто ли стоят нещата? Дали от факта, че сме наблюдавали проявлението на част от горната безкрайна верига равенства, можем да заключим, че за всеки обект "A" е изпълнено:
"A" = "A".
Аз лично не бих се обзаложил за истинността на подобно, толкова смело, заключение. И все пак то е факт, както е факт, че цялата ни математика и логика се базира на него. А защо да не допуснем например фантастичната на пръв поглед мисъл, че "A" съвпада с всичко друго освен със себе си?! От подобна ерес биха могли да произтекат много неочаквани следствия.
Разправят че веднъж през Шотландия пътували с влак, в едно купе, инженер, физик и математик. Внезапно инженерът съзрял черна овца да пасе в полето, през което минавал влакът и се провикнал в стил Еврика:
"Я, в Шотландия всичи овце са черни."
Физикът поохладил ентусиазма му с думите:
"Явно в Шотландия има и черни овце."
Тогава се произнесъл и математикът:
"Очевидно в Шотландия съществува поне една овца, която поне от едната страна е черна."
Ако познанията за Шотландия на тримата се изчерпваха с този еднократен епизод с влака, то ние никога нямаше да узнаем кой от тях е казал истината за шотландските овце. И все пак поуката е налице - да не избързваме с максимално обобщаващите хипотези без да имаме достатъчни основания за тях.
Замисляме ли се изобщо каква е причината, за да можем да мислим за нещо конкретно? Освен наличието на орган на мисълта, подобно мислене е възможно само когато можем да отграничим въпросното нещо от нас самите. Предчувствам как някои от вас тук ще възнегодуват заради обстоятелството, че бихме могли да мислим и за самите себе си. Да, отговарям ви аз, но едва след като поставите себе си в ролята на нещо второ. И така 1 би могло да мисли за 1, само ако се представи в ролята на нещо различно от себе си. Тоест тук се намесва категорично числото 2. Без наличието на 2 всякаква мисъл е невъзможна. А самият резултат от мисълта е вече свързан с нещо трето, т.е. предполага наличието на числото 3. Дори само тези бегли разсъждения ни подсказват извода, че необходимото условие за мисленето е наличието на различие между мисленото и мислещия, т.е. във възможността за разграничимост /различимост/ на обектите на мисълта от нас самите. Дали подобна разграничимост винаги съществува и каква е природата на нещата, които обладават свойството, компонентите им да са разграничими е, поне за мен, голям и нерешен все още въпрос.
Очевидно разграничимостта е феномен предхождащ онова тънко свойство, което ние наричаме разстояние. Разстоянието има смисъл само за различни обекти, докато за еднаквите то е винаги равно на 0. Само по себе си различието, т.е. разграничимостта на обектите, е само една предпоставка за съществуване на разстояние между тях, но то не е и достатъчно условие. Разстоянието, ако бъде изминато, позволява дадено различие да бъде заличено. А ние не сме сигурни априори, дали понякога между два обекта не съществуват незаличими различия!
Сама по себе си различимостта не може да въведе релации за близост и далечност. Това може да направи единствено разстоянието. Имайки идеята за някакво, дори и най-абстрактно, разстояние между две неща, ние започваме да усещаме тяхната близост или далечност. Близостта поражда идеята за сгъстяване, а в противовес - далечността поражда идеята за разреждане. "Близост", "далечност", "сгъстяване" и "разреждане" са понятия, с които съвременната математика, макар и непохватно, си служи в един свой дял, наречен Топология.
Често пъти ние казваме за някого, дори без да се замислим: "Чувствам го близък". Но не сме в състояние да уточним за каква именно близост става дума. Подразбираме я чисто интуитивно. В действителност, обаче, се касае за близост, която наистина би могла да бъде дефинирана, чрез подходящо разстояние, което нашият ум още не е дорасъл да опише.
Когато, по някакъв своеобразен начин, вие сте въвели разстояние в едно множество от обекти (точки), т.е. за всеки два обекта от множеството сте посочили какво разбирате под разстояние между тях, вие превръщате това множество в метрично пространство. Представете си сега, че в това множество имате прави линии и през всяка негова точка минава поне една права линия. Тръгвайки от една такава точка на множеството по права линия, която минава през нея, вие се отдалечавате линейно от точката. Но това линейно отдалечаване може да няма общо с отдалечаване в смисъла на въведеното от вас разстояние. Отдалечавайки се линейно от изходната точка, може да се случи така, че да се доближавате (в смисъла на въведеното от вас разстояние) до други точки на множеството. Но рано или късно ще настъпи момент, когато вие толкова много ще се отдалечите линейно от първоначалната точка, че ще започнете да се отдалечавате, в смисъла на въведеното от вас разстояние, от всяка негова точка. Образно казано вие сте излезли извън хоризонта на множеството и то сякаш се свива в една единствена точка, от която вече постоянно се отдалечавате. Лесно ще съобразите за какво ви говоря, ако излете от собственото си жилище и започнете да се отдалечавате по една права линия от него. Първоначално ще се доближавате до нечии чужди жилища, но след като вървите 6-7 часа, вие ще напуснете пределите на града и на неговия първоначален хоризонт. Тогава, продължавайки да се отдалечавате от собственото си жилище /отвъд хоризонта/, вие вече ще се отдалечавате от всяко жилище в този град и можете да считате, че целият град се е свил в една единствена точка, от която непрестанно се отдалечавате.
Точно този феномен, който аз наричам биметричен, заедно със ситуацията, която изложих по-горе /формулираната и доказана от мен под наименованието - еквидистантна теорема/, ви дават нагледната представа за какво ви говоря. Цялото пространство се разпада на две метрични зони. Първата, в която лежи вашият град и която се простира до неговия хоризонт. И втората, започваща точно зад хоризонта и стигаща до безкрайността. Във втората - външна зона - градът губи множественост и разграничимост по отношение на компонентите си. Той е само една свила се, като шагреновата кожа на Балзак, маса, която радиусът на хоризонта е превърнал в точка. Във вътрешната зона градът съществува пълнокръвно със своята множественост и разграничимост /различимост/ на компонентите си.
Оставям на будните ви умове да проумеят до какво води биметричният феномен. А то е нещо много парадоксално и дълбоко. Повярвайте ми!
Всичко може да бъде обяснено по-просто…
Относно равенствата и дефинициите ОчеВадно казаното от тебе е факт…
Възприемаме обектите неправилно защото ги дефинираме като спрели от движение и им даваме Дефиниции… Преди десетки години имах една книжка-брушура, казваше се „Размити множества“… и започваше така: „Дайте дефиниция за стол!“… ами каквато и да дадеш, мога да ти кажа и друг предмет дето отговаря на нея :-)))
Така и разбиранията и думите ни в спрялото ни бинарно мислене си губят контекста ако не го търсим…
А за разстоянията, аз друг път подсетих че просто сме приели грешна координатна система на възприятията, чиито център е Аза или Единицата! Така нулата е толкова недостижима за нас както и безкрайността…
Айнщайн (дали) е казал че интелигентните се отличават с това, че на въпросите отговарят с въпроси, а умните дават отговори :-)))
Виж колко Просто… Въпрос: Колко трябва да се придвижим към Нулата, така че да е равно на придвижването ни към безкрайността??? Ами…
X - 1/X = 1 , отговора е Златното сечение прословуто 0.618…
Мога да се похваля че стигнах до това разсъждавайки така… а го прочетох много по-късно, а и защото всички говорят за него само като числата на Фибуначи… а не за Контекста…, който явно е херметичен за „Образованието“ в което тенденциозно ни наливат „знания“ лишени от контекст! :-(((
Благодаря за предизвикателството и възможността да споделя Младен!
Желая ти успешна седмица!
Почувствах се прашинката, произведена от Далечината.
Всички дефинирани възприятия, даже и строго математически са отнесени към визията ни от Аза ни... тоест една жена може да си е бременна 100 %, ама за да си е бременна 33%, щот толкоз ми дреме и са ми отговорностите :-)))
Но малко вероятно е... Ти измисли ли начин да разделиш геометрично ъгъл на 3 равни части? Мислех с още един приятел да хванем по 3 еднакви въжета... пак не става... как ще разделиш въжетата на 3 равни с подръчни средства :-)
Аз предпочитам да 25% бременна брат :-)))
Нали ми свикна с шегите :-)
П.П. Хубав пример града в който се съизмерваме… но когато сме достатъчно далече, той за нас е точка от пространството наречена с Нула разстояние… но там нещо се движи и съизмерва и ние сме свързани с това то с нас…
Та един приятел от LA планира да отиде на разходка сред природата… викам му чекай бе, докато се наканиш ще дойда, заедно да ходим…
06.03.2018 00:21
Проблема е в неправилно поставените задачи и неправилния подход…
А аз си мислех да питам като имаш въже, как ще го разделиш (прагматично на 3-4 и 5 части), че да направиш прав ъгъл (както са правели египтяните :-)
Размисляйки се навлизаме в тайните на вортекса на числата, vesica piscas, хармонията на струните, повтарящите се фрактали на сътворението и съдбата, пространствата и времената... и то Просто и Логично…. но не научно… Питай дървото защо си подрежда клоните по Фибуначи… знае повече от нас :-)))
Всъщност съгласи се , че в простия отговор на „прости“ задачи“ се крият херметични тайни на „науката“ :-)
Прости ако се повтарям, но те са прикрити зад едни нарочно изопачени (но очевидни) възприятия за заобикалящия ни свят…
G-то на масоните и ъглите на пергела не са случайни, но и не е еднозначни...
06.03.2018 10:07
Относно шестограмите на пчелите…Аз в образователните си години се предизвиках да изведа формула за правилните многоъгълници, които да запълнят пространството…
Но има ли такава за неправилните :-)))
А за Нептун… надявам се че знаеш как може без телескоп да „предскажеш“ на какво разстояние една от друга са планетите (в математична прогресия открита още от Кеплер) …независимо от масата им… което е уникално и необяснимо за планетарната логика и „науката“ Астрономия във вселенски мащаб…
Мен са ме учили че планетите са 9… но чета съвременни „трудове“ в които Нептун или Плутон вече не ги считат за планети и са 8, да го е Е…ва, брат… А от мистичния Нибиро ми се драйфа от нарочните полу езотерични, полу научни, полу НАСА теории… щото имам дарбата да чета подхвърлени „научни“мисли… :-(
Самотно и страдалческо занимание брат...направо мазохистично...
В друг аспект...Ако ме разбираш правилно Младен аз съм в недоумение как може да бъде впрегнат такъв конспиративен потенциал за създаване на лъже-теории, наука, история и т.н. и то особено интензивно и експоненциално в сравнително малък отрязък от време от 1 до 3 века...че чак математически изчисляват колко остава до 12 ...
За Неща за които не може да се премълчат или забранят се използва създаване и изопачаване на религии, интерпретиране на херметични истини в смешни езотерични учения, където Истината е умело завоалирана с цел да се привличат търсещите и отвращават и дезинформират "знаещите"...
Аз обикновено гледам тъпите холивудски филми в които закодират някакви послания за просветени, че да не си хабят милионите за заблуда и посмешище на истината напразно...
Някои говорят че войните в близкия изток се водят не само за политическо и икономическо влияние, но и за достъп до определени артефакти, за да бъдат разрушени или използвани.
А за телата на Платон... те в хармонична структура са вписани едно в друго и са кристалната решетка както на Земята, така и на слънчевата система... Така че реално планетите трябва наистина да са 5 преди системата да бъде реконструирана. Но ние възприемаме предимно двумерно символиката... аз съм се опитвал да правя 3D модели, но ми е сложно май, а и софтуерите за това май са някакво табу...
Аз доколкото си спомням Пи се получава математически в приближение чрез сбор от редица числа... Прости ако бъркам...Какво има предвид Фердинанд Линдеман че Пи не е алгебрично, а трансцендентно число? Хехе, няма да се учудя ако и пи е просто уравнение както Златното сечение (x-1/x=1; с решение: половина на корен 5 - 1), а го смятаме с приближенията на Фибуначи ... Шегувам се :-)
Преди години като четох една статия че в пропорциите на Хеопсовата пирамида е заложено числото Пи, аз надлежно сметнах да проверя (там няма мерки дето да са измерени грешно, а пропорции) и наистина се получи Пи, ама с точност до някой знак. не помня че изгубих записките си... Ти какво мислиш за това?
А дали квадратурата на кръга е заложена в човешкото тяло както го рисува Леонардо? :-)
Извини че те хванах за лектор в постинга, но може и на други да е интересно, пък и на тебе да припомниш :-)
06.03.2018 23:05
ПИ = 4x{1 - 1/3 + 1/5 - 1/7 + 1/9 - 1/11 +...}
Ламберт доказва, че ПИ е ирационално. После Линдеман доказва трансцендентността на ПИ. Само ирационалността не е достатъчна, за да се заключи, че квадратурата на кръга е невъзможна.
Но "А" съм Аз с безкрайните си мисли, чувства, въжделения...
"А" - множеството крайно е всъщност Аз безкрайно.
Тогава "А" дали е = с "А"?
07.03.2018 07:24
Ех, missana - провокатор на будни умове! Прииска ми се да съм от последните и бих продължила в същия дух, но натрапливо много ще станат коментарите ми.
Но "А" съм Аз с безкрайните си мисли, чувства, въжделения...
"А" - множеството крайно е всъщност Аз безкрайно.
Тогава "А" дали е = с "А"?
Радвам се на интелигентното ти включване. Ценна бележка правиш относно въпросното тъждество за "А", когато същото е безкрайно. Особено, когато е безкрайно с достатъчно висока кардиналност. Какво изискване следва да поставим тогава за да има коинсиденция. Очевидно аксиомата: "А" = "А", в този случай се нуждае от предварителна аксиома, предпоставяща дори дефиниция. Вижда се колко комплициран е един такъв казус. Например ако "А" е кула, т.е. "power set", то очевидно се нуждаем най-малкото от небезизвестната "power set axiom".
Според мен нещо е конкретно, независимо от първозначимостта му /тя носи, като че ли, повече емоционален оттенък в рамките на изразеното от теб/, когато е обособимо. А то е обособимо, когато подлежи на еднозначна дефиниция. Това пък, на свой ред, предпоставя наличието на форма /макар и в обобщен смисъл/. Следователно конкретността винаги предполага наличието на форма.
Ех, missana - провокатор на будни умове! Прииска ми се да съм от последните и бих продължила в същия дух, но натрапливо много ще станат коментарите ми.
и особено от по-голям техен брой. Алтруизмът е високоморално деяние. Според мен не следва то да се свързва с някакво вътрешно наше удовлетворение от практикуването му. Защото тогава основният му носител ставаме ние, а не тези, за които е предназначен. Ако първопричината за алтруизма ни е нашето себезадоволяване, то тогава ние работим по формулата "Аз давам /всъщност/ на себе си /т.е. заради себе си" и отива по дяволите "Аз давам на другите". За да давам /а не, за да получавам/ е неоходимо това на което давам да е различно от мен. В него на трябва да съществува и наночастица от мен. Иначе по дефиниция не произтича даване. Тук е тайната на морала. Истинският алтруист винаги следва да изпитва чувство на християнско страдание /а не на радост/, че не е могъл да даде повече, отколкото е дал.
Казваш: "Истинският алтруист винаги следва да изпитва чувство на християнско страдание /а не на радост/" Ако давам и изпитвам страдание, няма ли да предам това страдание на получаващия? Колко грешна ще съм ако давам с усмивка или подаря само усмивка? И ако някой в отговор /рецепиента по дефиниция/също е подарил /на донора, респективно пак по дефиниция/ усмивка, значи ли, че донорът трябва да му я върне, при това през сълзи, за да си остане добър християнин? Даването и приемането е обмен материален, духовен, енергиен, а не еднопосочен вектор. И ако в този обмен баланса е нарушен настъпва дисхармония, а даването се обезсмисля.
07.03.2018 21:08
Ех, missana - провокатор на будни умове! Прииска ми се да съм от последните и бих продължила в същия дух, но натрапливо много ще станат коментарите ми.
Първо възнегодувам за това че някои възнегодуват, че има хора, чиито Его е устроено така че да дава, а не да бъде самовъзвеличено, така че всички са длъжни да му дават.
Възнегодувам че поради факта че хората имат сходна форма си мислим че са еднакво устроени и може да ги дефинираме и анализираме по сходен начин само да угодим на социума, който иска да ни подреди като аптекарски шишета в неговите рамки, за да му бъдем под ръка…
Мисля че все по-малкото останали хора, които са склонни да раздават себе си трябва да се научат да ценят и да се грижат за егото си! А за останалите – точно обратното! Няма аксиоми и правила, а Човек, различен като различна вселена и му е нужно отношение, а не Диагнози и Аксиоми!
Не знам за математическите аксиоми, но даже и самата Психология е една от най младите науки и също е създадена да служи като удобен инструмент. Защото истинската е малко по-херметична и бедна ви е фантазията как се използва от някои…
А аз даже не на шега съм забелязал, че доста психолози май сами се нуждаят от диагноза :-)))
Ако търсим двата отговора на „Въпроса“, нали се сещаш че изначално са Противоположни, ако приемем че са верни… Ами не го ли разкъсваме миличкия докато сме толкова добронамерени да го Отговорим???
А търсенето и намирането на Човека или Истината понякога са по-прости и често са до нас…
Тъй изми битието ми,
тез всички въпроси.
Реки мисли измиха,
в тоз красив кръговрат.
Плахо, тихо, без думи,
посред росни треви,
само търся, къде си,
а до мене си ти.
А за прекаленото раздаване, от което и аз, ама много страдам е казано:
Ако им хвърлиш бисери,
тъй наивно и защото…
и се обърнат..
Теб тъй вече са орисали,
разкъсват, хапват от доброто,
че да повърнат.
Матей 7:6
Казваш: "Истинският алтруист винаги следва да изпитва чувство на християнско страдание /а не на радост/" Ако давам и изпитвам страдание, няма ли да предам това страдание на получаващия? Колко грешна ще съм ако давам с усмивка или подаря само усмивка? И ако някой в отговор /рецепиента по дефиниция/също е подарил /на донора, респективно пак по дефиниция/ усмивка, значи ли, че донорът трябва да му я върне, при това през сълзи, за да си остане добър християнин? Даването и приемането е обмен материален, духовен, енергиен, а не еднопосочен вектор. И ако в този обмен баланса е нарушен настъпва дисхармония, а даването се обезсмисля.
Иисус ни учи: "Когато едната ръка дава, другата да не узнава." Под въпросната наночастица имах предвид да не проектираме себе си в даването, дори и в минимална степен, за да е видно делото ни. Тогава то съдържа елемент на инвестиция, а това не е никак хубаво. Надявам се да ме разбереш правилно, Емелика.
07.03.2018 22:40
Ех, missana - провокатор на будни умове! Прииска ми се да съм от последните и бих продължила в същия дух, но натрапливо много ще станат коментарите ми.
Първо възнегодувам за това че някои възнегодуват, че има хора, чиито Его е устроено така че да дава, а не да бъде самовъзвеличено, така че всички са длъжни да му дават.
Възнегодувам че поради факта че хората имат сходна форма си мислим че са еднакво устроени и може да ги дефинираме и анализираме по сходен начин само да угодим на социума, който иска да ни подреди като аптекарски шишета в неговите рамки, за да му бъдем под ръка…
Мисля че все по-малкото останали хора, които са склонни да раздават себе си трябва да се научат да ценят и да се грижат за егото си! А за останалите – точно обратното! Няма аксиоми и правила, а Човек, различен като различна вселена и му е нужно отношение, а не Диагнози и Аксиоми!
Не знам за математическите аксиоми, но даже и самата Психология е една от най младите науки и също е създадена да служи като удобен инструмент. Защото истинската е малко по-херметична и бедна ви е фантазията как се използва от някои…
А аз даже не на шега съм забелязал, че доста психолози май сами се нуждаят от диагноза :-)))
потенциални пациенти на собствените си заведения. И аз познавам немалко такива, та затова подкрепям заключението ти /виж горе/.
Ако търсим двата отговора на „Въпроса“, нали се сещаш че изначално са Противоположни, ако приемем че са верни… Ами не го ли разкъсваме миличкия докато сме толкова добронамерени да го Отговорим???
А търсенето и намирането на Човека или Истината понякога са по-прости и често са до нас…
Тъй изми битието ми,
тез всички въпроси.
Реки мисли измиха,
в тоз красив кръговрат.
Плахо, тихо, без думи,
посред росни треви,
само търся, къде си,
а до мене си ти.
А за прекаленото раздаване, от което и аз, ама много страдам е казано:
Ако им хвърлиш бисери,
тъй наивно и защото…
и се обърнат..
Теб тъй вече са орисали,
разкъсват, хапват от доброто,
че да повърнат.
Матей 7:6
и основната грешка е, че я търсим облечена.