Октомври с листопадите.

Издига стени –

бляскави и недостъпни – до небето.

И под живата обсада, действителните гледки

изглеждат измислени от някого.

Обсебена съм от мелодиите на есента.

От шепотите в рими.

Опитвам се да разчета летящите знаци,

но светлината ги променя всеки миг,

в зависимост от мястото им във въздуха.

Просторът – вече тесен за цветовете.

Разпарят се кройките

и оттам излитат на воля

жълти, оранжеви, пурпурни сърца.

Това е сезонът, който незабелязано

опакова пространството.

И ни затваря в своята квартира.

Любовна квартира.

С южно изложение.
За двама.