Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2016 13:20 - Моралът - последният мохикан
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 2624 Коментари: 9 Гласове:
6

Последна промяна: 06.12.2016 13:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В това есе ми се иска да поговорим за морала. Без съмнение това е последният мохикан в нашето време - времето на Желязната епоха, а ако употребя заглавие от нашумял роман на Джек Лондон, един от най-уважаваните от мен автори - време на Желязната пета. Долавям как първият ви въпрос вече витае във въздуха: Що е морал? Уважаеми читатели, моралът е неразривно свързан с понятието грях. А грехът може да има само една вярна дефиниция - отклонение от Бога. Защото всеки грях е грешка, но не всяка грешка е грях, а само онази грешка, която ни отдалечава от Бога. Да не забравяме, че Бог понякога цени повече грешниците /блудните/ от праведниците. Казаното ме облекчава да дам дефиницията на морала, като нравствена категория. Моралът е съблюдаване на поведение минимизиращо отклоненията ни от Бог, защото да твърдим, че в този ужасно сложен свят можем да не се отклоняваме ни на йота от Бог, ще е силна хипербола. Самият Бог ни научи, че прекалените светци не са му угодни.

И така, да подхванем темата за морала. Аз лично не смесвам морала с нормите, които обществото задава, говорейки за морал. Тези норми са в много голяма степен изкуствени и фалшиви. Те играят по-скоро ролята на възпиращ фактор, от услугите на който най-често се ползват враговете на морала. Моралът за мен е свързан с това, което казва и Стефан Цвайг - съвестта на човека, като седалище на Бог в нас самите. Не случайно е казано /Публилий Сир/: "Чистата съвест е най-меката възглавница". Както имаме център за физическо равновесие, локализиран в малкия ни мозък, разположен в тилната област на главата, така вероятно имаме и втори център за равновесие - център за нравствено равновесие. Къде е локализиран той в мозъка, не мога в момента да ви кажа. Просто мястото не е открито. За него съдя по проявленията му. Той се развива малко след физическия център за равновесие, но в доста ранна възраст, у детето. Малкото дете има силно развито чувство за  справедливост и нередност и изпитва свещен срам, когато обществото го тласка да извърша действия, квалифицирани като добри и морални, а то вътрешно не е съгласно, че са такива. Малко по малко, обаче, стъпкват това му чувство. Обществото е най-неподходящото място за еволюиране на този свещен срам. А веднъж стъпкан, той не се възстановява.

Много погрешно е да свързваме морала с целесъобразността, понеже имат коренно различна природа. Те са нещо като материя и антиматерия. Моралът не е и не може да бъде целесъобразен. Защото това би означавало да е утилитарен. В този смисъл подчиняващите се на девиза "целта оправдава средствата" са винаги аморални. Моралът е практически безполезен за този свят. Ние самите непрестанно се убеждаваме в това, когато преследваме някаква цел, която ни носи бързи дивиденти. Тогава с лека ръка пренасяме в жертва морала, особено ако не се касае за особено голям грях.

 

Екзюпери говори много за морала в "Земя на хората". Той дава примера с миньора, затрупан в някоя галерия на мината. Целесъобразността диктува да не се рискува живота на стотици миньори, които искат в този момент да му се притекат на помощ. Така и те могат да бъдат затрупани. Но истинският морал е точно в това - те - стотиците, да поставят живота си на карта заради един единствен ближен. Такава норма на поведение не може да съществува при мравките и пчелите, т.е. в другите - нечовешки социуми. Тя съществува единствено при човека. Може да се окаже дори абсурдното, че наше действие, което застрашава живота на цялата планета, галактика, или вселена, да е морално, ако цели спасението на единицата. Именно в това е тайната на морала - да направиш опит да спасиш слабото и наглед обречено. Да спасиш "мислещата тръстика" на Паскал, а не да изхождаш от интересите и целите на Голиат. Когато ти мислиш за слабото и отчаяно Друго, като за твой събрат и не го приравняваш и свързваш със себе си, а искаш да му помогнеш именно защото е Друго и да го измъкнеш от лапите на Жестоката Карма, именно тогава изпитваш едно особено чувство - Усещането за морала. То е много висше чувство и веднъж изпитано започва да те преобразява. Екзюпери дава ясно да се разбере, че моралът няма нищо общо с принципа за средното аритметично. Той - Моралът - е висша духовност, рожба на друг свят. Може би затова Христос казва: "Аз не съм от Света". А Паскал утвърждава: "Земята не е отечество за Истината. Тя броди непозната между хората.". Всъщност моралът, когато е истинен, а не фалшив, води до раждането на Христовото тяло в нас. Защото историческият Христос е само един отявлен представител на това тяло. Реализирайки Христовото тяло вътре в себе си и давайки му живот, ние достигаме до границата на онова състояние, за което апостол Павел споделя: "Не живея вече аз, а Христос живее в мен.". Защото точно тогава животното в нас умира и се ражда тялото на Морала - Христовото тяло. Ако в нашето даване има дори бегъл помисъл за възвращаемост, то вече заприличва на инвестиция с цел получаване на дивидент. Даже и сянката на мисъл, че това някой ден ще ни се върне, унищожава моралността на деянието и нашето даване се превръща в опит за Вземане. На тази основа ние можем да обявим и алтруизма за изтънчена и перверзна форма на егоизъм, нещо което не може да е така. Защото егоизмът и алтруизмът са също като материята и антиматерията.

И да рекапитулирам в края на това есе. Няма фалшив морал. Има лицемерие, представяно за морал, пак с утилитарна цел. Моралът е винаги нелицемерeн. Той е проявлението в нас на онзи гълъб, спуснал се при река Йордан от небето връз Христос и превърнал го от човек в Агнеца. Говоря за Дух Светий. Моралът е пътя и средството за общуването ни със Светия Дух. Доколко успешно, зависи само от нас. Другото е от този свят, на когото Управителят се нарича Велзевул. Отказвайки се от морала, ние се предаваме в ръцете на Велзевул и подписваме договора - образец "Фауст" с Него.




Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - За много неща си прав
25.10.2016 13:33
в това есе. Поздравления!
цитирай
2. missana - Благодаря, Роси!
25.10.2016 15:02
Трогнат съм, че прочете и коментира текста ми.
Един поздрав за теб:

https://www.youtube/watch?v=bOgXJMimKzk
цитирай
3. milady - колега missana,нали мога да ви наричам така...
25.10.2016 15:34
Това което се опитвате да обясните с толкова много
думи, е просто...необяснимо..
или, както казва Лао Дзъ...
“ Красивите думи не са истински,
истинските думи ,не са красиви“
страх ме е, да започнем дискусия по Библията...
няма да ни стигне и цялото блог бе ге..
Много благодарим за вашето усърдие.
многоо нови опитности ви пожелавам..
поздрав/ Юлия
цитирай
4. missana - Не мисля, че темата за морала е табу, Юлия!
25.10.2016 16:08
Каквото е писано в Библията е вече написано. Има и много други свещени книги освен нея. Не в това е главното. Каквото съм казал, казал съм го. Който има очи, нека гледа /чете/. Който има уши, нека слуша! И не мисля, че съм се разпростирал твърде много по тази иначе наистина пространна тема. Ще се радвам да прочета текст написан от Вас по важна тема, каквото Вие си набележите. Иска ми се да видя кръга на идеите Ви. Да се критикува е лесно, но да се пише и каже нещо съществено е трудно.

Много благодаря за участието Ви! Оценявам го високо, както и критичните Ви бележки.
цитирай
5. milady - дрън дрън...това ли беше отговора?
25.10.2016 17:55
аз не съм писател, а блогер/имам право на критики,или?
нали това е блог ? социал.платформа за споделяне.
а ,вие като се имате за Писател,какво правите тук..
неделни проповеди и нравоучения...морални атестации ...
къде споменах, че Морала е табу /само по-себе си това звучи нонсенс..
намирам „есето“ Ви доста помпозно,предвзето и...безпредметно, колега.
апропо,личи си, а Публиката е жестока..
Една колежка скоро ми заяви,че търсила в блога...„себе си“.
така най кратко,мисля да завърша.Вие си пишете,иначе..
„Аз съм много силен читател“ е мотото на блог бг.
поздрави/Юлия
цитирай
6. nalia - В свят на страдание без състрадание "Човек за човека е дявол"
25.10.2016 18:42
/А. Шопенхауер/, сещам се и за неговата "Дилема на таралежите".

Кръстопътно есе, Мисана, всеки решава сам по кой път да поеме:)
цитирай
7. missana - Благодаря, Налиа!
25.10.2016 20:54
Невероятно точно го казваш. Така казва и Платон: "Виновен е който избира, а Бог е нивинен!".

Ползвам случая да благодаря и за новото включване на Юлия. За мен Вашето мнение е много ценно, Юлия. Защото следва да си сверявам часовника и със средностатистическия читател. Иначе - накъде?
цитирай
8. arrow11 - Морално ли е себеотрицанието за ...
25.10.2016 23:15
Морално ли е себеотрицанието за благото на другите? Ако да, защо моралът важи за другите, а не за самия теб? Неразумно и неморално е да жертваш живота на мнозинството хора, за да спасиш малцинството хора.
Есето е издържано в духа на християнските ценности, но се възприема трудно именно поради характерната за религиозната литература лексика. Откъснато е от реалността, няма примери от злободневните проблеми в живота - например бежанска криза, бедност, корупция, престъпност. Ще прочета с удоволствие допълнение по темата с включени примери. Поздрави!
цитирай
9. missana - Благодаря за правилните бележки, arrow11!
26.10.2016 10:41
Вземам си бележка от тях. Ако се замислим обаче, това което се случва в момента около нас, имам предвид изреденото от Вас: "бежанска криза, бедност, корупция, престъпност", макар и болезнено отекващо в душите и сърцата ни, защото сме свидетели и потърпевши, от гледна точка на Историята е само една типова ситуационна система, случвала се вече доста пъти. Както е казано в Еклесиаст - "нищо ново под слънцето". Защото бежанската вълна ни припомня за великото преселение на народите, а бедността, корупцията и престъпността ги е имало винаги като феномени - още в древните общества и в най-сполучливото такова, от което сме заимствали правото - Рим! Тези феномени са присъщи на генетично заложени в човека качества - алчният стремеж към забогатяване, престъпни помисли, оправдавани с девиза: "целта оправдава средствата", склонност към корупция. Остават изконните ценности на християнството - най-висшето учение за Морала. По тази причина не е за учудване, че духът на есето ми е в тази посока. Бог няма общо с бежанските кризи, престъпността и корупцията. Те са резултат от проявлението на сатаната. Бог е в друг свят - по-висш от човешката мерзост и ни призовава да се качим в колесницата му, но ние предпочитаме да живеем в нищетата си /духовна и физическа/ и както много точно отбелязва Екзюпери - "стотици източни народи живеят и се чувстват добре в тази нищета, затова не ми е жал за тях, а за този малък Моцарт, който ще се превърне някой ден в къс мъртва глина, като своите родители".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5038873
Постинги: 2885
Коментари: 18680
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031