Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2016 23:49 - Мисли за общото и различията /есеистичен текст/
Автор: missana Категория: Други   
Прочетен: 1132 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 21.10.2016 03:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В "Цивилизацията" Кенет Кларк се докосва до прозрението, че причината за деградацията на редица клонове на съвременното изкуство се корени в обстоятелството, че Земното е изучено в значителна степен, а Космическото, пред чийто праг стои вече човечеството, се простира, подобно Океана на Нютон, неизследвано.
Сам по себе си този факт предсказва и едно бъдещо духовно израждане, ако тайните на Голямото, в което сме потопени, продължават да бъдат все така недосегаеми.
Симптомите за тази духовна криза са налице отдавна. Цялата човешка еволюция в социалната сфера е протичала под знака на търсенето на нови видове енергии, за да бъде задоволен нарастващият енергетичен глад на човечеството, а ролята на катализатор са играели войните и надпреварата в изобретяване на технологии за масово унищожение. На този апокалиптичен фон звучат красиво, но нелепо, думите на Достоевски: "Красотата ще спаси света."
Естетическата компонента, която в повечето индивиди съществува, все повече се подчинява на общите тенденции, очертавани от масовото и лумпенизирано съзнание и заприличва на Окото от знаменитата картина на Пикасо, затиснато с огромни и хаотично натрупани кубове. Пласт по пласт, в човешките души се натрупва истинското, дълбоко и неизбежно Отчаяние. То се ражда от невъзможността отделното човешко същество да получи радост от техническия прогрес. От привидното задоволяване на собствените му потребности, което за пореден път се оказва илюзия. В дъното на това Отчаяние се крие автентичността на отделната личност. Но не всеки е способен да понесе страданията на грешния Йов.
Бурното развитие на редица научни дисциплини, като че ли стана причина да загубим способността си да се учудваме и възхищаваме от новото и преситени с него да се простим завинаги с онова градивно усещане, което Айнщайн нарече "чисто любопитство". Все по-ясно очертаващата се празнота в човешката душа прави опити да запълни Религията. Неин конкурент се явяват езотерични школи, окултни учения и пр. Но всички те самите се нуждаят от осъвременяване, за да могат да въздействат на съвременния човек, който се е простил завинаги с някои наивни представи и трудно приема на доверие общи фразеологични постановки. Този човек е вече в състояние да задава въпроси, на които никаква Религия не може да отговори изчерпателно. Той заприличва все повече на Тома Неверни и желае да се докосне до Христовите рани, за да повярва на своя Спасител. И тук именно се крие парадоксът. Когато човечеството най-силно се нуждае от нова и истинска Религия, му се предлагат "стари мехове", за да се налива в тях "новото вино".
Има ли нещо извън биологичните конструкции, което да свързва човешките същества?
Възможно ли е нашето съществуване без хипотетичната душа, така както функционира всеки компютър и както се очаква да функционира всемогъщият бъдещ изкуствен интелект?
А ако все пак съществува, има ли тя седалище във физическото тяло, както е предполагал Рене Декарт и какъв е смисълът от нейното съществуване?
Много се говори за т.нар. ноосфера на Владимир Вернадски - ментална обвивка на планетата, която я одухотворава и подобно на океана от "Соларис", на полския писател-фантаст Станислав Лем, свързва всичко живо на Земята в единно цяло.
Дори и да бъде приета за вярна тази хипотеза, тя поражда повече въпроси, отколкото отговорите, които може да даде.
Каква е връзката на интелекта с категориите "добро" и "зло"?
Може ли той да е "добър" или "зъл", или просто е "умен" и "глупав"?
Когато Имануел Кант казва, че го удивляват само две неща: звездното небе над човека и моралния закон вътре в него, той очевидно няма предвид, че моралът като категория може да бъде използван за доброто на човечеството. Това е грубо, нелепо и противоречи на самата идея за морал.
Защо Кант свързва звездите с морала?

Въпроси, на които е време да се потърси нетривиален отговор.






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Текстът ти е като писта са излитане, Мисана,
21.10.2016 08:43
към звездите:)
Ще повторя коментара си при Икра, не красотата ще спаси света, а познанието. Бих добавила само - духовното познание.
цитирай
2. missana - Много мъдра теза, Налиа! Благодаря ти за нея!
21.10.2016 09:41
Наистина ти употреби най-точната дума - Познание, а не знание! Защото в Еклесиаст е казано: "И който трупа знание - трупа печал". Но между трупането на знание и Познание разликата е от Земята до Небето. Който трупа Познание не трупа печал, а трупа радост и Истина. Познанието е обработеното знание, както се обработва рудата, за да се извлече ценен метал от нея. От друга страна, ако Познанието ще спаси света, това означава, че светът ще бъде спасен от Избраници. Защото само Избраници могат да достигнат до Познанието. Тълпите не могат. А красотата е достъпна за всеки индивид и дори за животните, а защо не и за растенията, пък дори и за камъните, които могат да я съзерцават. Но пък от какво ще спаси красотата света. Или от кого ще го спасява...? Остава си загадка.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5041172
Постинги: 2886
Коментари: 18682
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031