"Товарищ Сталин,
верь мне я бы смог
отдать тебе и сердце не жалея...

Салиери Дантев застана пред огледалото и тръсна глава. От олисялото му теме се спускаха като издъхващи змийчета няколко случайно оцелелели кичурчета от отдавна немитата му коса. Не обичаше да се къпе. От малък се боеше от водата и сапуна...

Ти подари ми порцелановото слонче.
На шкафа мой живее то край мен.
Очи е вперило към малкото балконче.