Със собствената си ръка, върху лист хартия, начертайте произволен триъгълник, а после върху всяка една от страните му постройте равностранен триъгълник, със същата дължина на страната, разположен изцяло външно по отношение на изходния...

Усмихваш ми се - малко цвете, 
в средата сива на деня...
Пустинна жажда в мен просветва,

Сега те гледам скришно, ангел мой
и твоята невинност ме пленява.
Без теб не зная кой е чужд и кой е свой.

Красотата си отива -
някак странно 
безвъзвратно си отива...

Единствено в очите ти живея,
далеч от струите безбройни на смъртта.
Далеч от сипеи, наследници на суховея

За истината свята днес живея,
защото даже бог от нея се отрече
и вярата е косъмът тънеещ,

Плисък на вълна в небето чисто...
Космическо дърво звезди разлиства...
Луна надува своя рог в безкрая...

Понякога влечугите летят
от спомените древни вдъхновени.
Да вейне вятър ще се преродят

В отвесното се раждат богове
и вертикално те се напластяват.
Листото есенно от грехове

Вихрушката от страсти ме прекърши.
Очите си от сухите сълзи ще бърша.
Ще бъда скитникът живеещ след изгнание

В памет на бат Стефко Данаилов
 
Трябваше да пишеш "по-така" -

Полягат облаците тихо във тревите.
Засадата на времето тежи.
Но зад кълбетата им от слана извити