Огромно беше ехото, глушеше даже тътена
от метеори падащи след моето несбъдване.
Помислих си за миг, че идва най-всеобщото.

Вихрушките от атоми край мене,
провиждани от Тит Лукреций Кар,
ме водят само към едно безвремие,

Кажи ми, ветре, що е самота?
Аз зная, че си винаги самотен.
Докосваш всяко кътче на света,

Един помияр, със задник червен,
реши да охули и Дара.
И комунисти - кретен до кретен,

Иванчо: Тате, сега когато на сцената излезе AI, коя професия ще стане най-модерна?
Бащата: *утколаз, момчето ми!

Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.

От толкова влага изгних.
Сърцето ми страстно се моли
за светлия стих многолик,

Минава тази нощ безсънна
и в сенките единствено оставам.
Срещу прозореца мъждив осъмнал,

Разкъсвам се, разкъсвам се на две.
Сърцето ми обител е на тайнство.
И изнемогвам вътрешно обзет

Сред дюните на самотата 
камилите със спомени вървят.
Керванът им пълзи като змията

Или ако предпочитате Бангаранга. Малката Дара буквално отвя всички останали участници в Евровизия-2026 и донесе само за 3 минути повече слава на България отколкото Левски и Ботев, взети заедно, за целия си съзнателен живот. С вдъхновени ...

Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.