Погледна ме невинно и разбрах,
че само теб бих следвал на Земята.
Бе центърът на вечно лято -

Пленен от плитчините, аз нагазвам
водите им едвам мълвящи:
Ела, от миналото си прегазен,

Ще бъде утрото от вечерта по-мъдро.
След зАвета на думите е смисъла.
Лежи, нестигнат зад самотно бърдо,

В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов)
Все някога идва му краят
на стария -  жив маскарад.

Така могат да бъдат наречени българските политици, не само днешните, но и от време Оно. Другояче казано - по миризмата им ще ги разпознаете. Тълпата е като глутницата - тя бързо надушва по миризмата ти, дали си чужд или си неин. Така и т...

Напукаха се устните от жаждата
на чашата до тях нестигнала.
Пустинята на дните стяга впряга си

Днес аз вече не търся великия Смисъл...
Бих поблудствал днес с всякаква мисъл.
Сякаш откъсвам парченцето сетно от края,

Никога не съм бил почитател на настоящия кмет на София, защото е синче на голямо ченге и избирането му за кмет само доказва пъпната връзка на ПП и ДБ с голямата ченгеджийница. Но това, което се случва сега с шофьорската стачка в София е ...

Ще продължава любовта,
като река ще се разлива. -
Вълна на щастие в кръвта,

Заслушан във растенето на гъбите,
възсядаш неусетно знака Омега.
Подковата му служи и за бесене

Спомените се разпръсват бавно...
Неотменно
настъпва бяла тишина.

Миниран си със себе си навярно
в живота монотонен, без следи.
Две точки свързваш само по случайност