Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село

Изниза се животът - кратък сън.
И сякаш свирна вятърът в комина.
Дочух го смътно като странен звън,

На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.

Нямам спомен да съм бил някога жив.
Но след смъртта си навярно ще бъда.
Утрешният ден ще е само ритник,

Родих се в тяло - странна къща,
с Духа мутирал - Вездесъщият.
Родих се в спомен за икона

Великден е и фреските бледнеят.
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.

Искреше слънцето, усмихваше се просто.
Разливаше от светлината си в безкрая.
Вълшебен миг - бях сякаш негов гостенин,

се сещам не за онзи виртуозен цигулар, оставил името си в историята на музиката, а за един гениален 16 годишен юноша - негов съименник, извършил безсмъртно откритие в математиката, посрамило величия като Ферма, Декарт и Ойлер. Този юноша...

Танцува своя транс извита,
в завоя скришен на нощта,
невероятната Лолита -

Изключителна поетеса, чиято скромност само подчертава уникалния й талант. Зная, че има хора всякакви - злостни и завистливи, които Бог изтърпява по неведоми причини. Но дори и те, струва ми се, не биха отрекли удивителната поезия на Елиц...

Мечтател съм - мечтател съм потаен,
да имам власт над всички светове.
Със скиптър най-невзрачен и случаен

Умирайте нищожни същества -
в мизерия, в страдания и в болест.
Изпитвам само радост от това