Не се страхувай, с теб съм и ще бъда
до сетния си жалък земен миг...
Зад времето дори, в небитие бездънно,

Обичам те, защото си прекрасна,
полегнала на стихналата гръд.
Потъвам в погледа ти замечтаноясен,

Ще те запомня с тъмната къдрица,
докосната от жадните ръце.
Поляга хладно между нас осмица  -