Готов съм днес докрай да се разкая,
че цял живот останах без вина.
Заключеник на прежълтяла стая,

Аз още вярвам в звездната си същност,
в неразпиления си още земен прах.
Сега към бившето не се завръщам,

Издигам се на пръсти над живота.
Надничам изпод мрачния му ръб.
Лъч светлина извайва пак окото.

Когато достигнеш страната на призраците,
реалността става измислица.
Всичко предишно изгубва си смисъла

Стената срещу теб
сънува твоя сянка.
Скала зад теб

В растера на дните
сглоби се
от милиардите точки.

Днес те няма.
Осъмвам с лице на прозореца.
Облакът спуска небесната щора.

Самотата е приятел
след амнезия.
Страхът от празнотата

Софийско поле.
Леден вятър.
Бесило!

Следя коментарите на срещата в Рияд в Западна Европа и у нас. В резултат у мен се настани впечатлението, че тези хора четат развоя на събитията така, както Дявола чете евангелието. Съвършено простото и безхитростно мислене на Доналд Тръм...

Вървя по пътя отреден
между звездите на всемира.
Дали е нощ, или е ден,

Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга