Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
31.12.2017 18:07 -
Много сме, жалък съм...!
Аз съм океан. Черен ме наричат.
Но съм всъщност сив - мозъкът изтича.
В мене таз година свърши най-фатално.
Но съм всъщност сив - мозъкът изтича.
В мене таз година свърши най-фатално.
30.12.2017 17:07 -
Пред нас, зад нас
На Йо
Небесна си, а този свят е глинен
и глинените хора натежават.
Небесна си, а този свят е глинен
и глинените хора натежават.
28.12.2017 22:19 -
Прошка
Една невзрачна уличница ме намрази,
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
26.12.2017 22:00 -
Последният жив
Небитието се рони.
Ситни снежинки
сребристи
Ситни снежинки
сребристи
24.12.2017 16:30 -
Защо Коледа?
И наистина защо?
Нашето вътрешно усещане ясно ни подсказва, че животът ни тук - на Земята, е само едно временно състояние, при което нещо пребивава в телата ни. Нещо, което няма и не може да има отношение към тях. Това всеки е...
Нашето вътрешно усещане ясно ни подсказва, че животът ни тук - на Земята, е само едно временно състояние, при което нещо пребивава в телата ни. Нещо, което няма и не може да има отношение към тях. Това всеки е...
23.12.2017 21:32 -
Музика на вечността
Във залата на музиката,
сред една вселена,
попаднал бях
сред една вселена,
попаднал бях
20.12.2017 23:25 -
Романът
in memoriam
19.12.2017 21:01 -
Твой до поискване (Прощално)
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
18.12.2017 21:57 -
Сънуване
Животът е лига - светлосиня на цвят,
от брадата на Светия Старец.
Тя капе неспирно: кап, кап, кап - кап, кап, кап.
от брадата на Светия Старец.
Тя капе неспирно: кап, кап, кап - кап, кап, кап.
17.12.2017 22:13 -
ПОБЕДИТЕЛЯТ ГЕНИЙ ИНЧЕВ
Наех си землянка в дупето на вятъра.
Вместо гледка - две шишарки - кап - кап.
Олекна ми.
Вместо гледка - две шишарки - кап - кап.
Олекна ми.
16.12.2017 18:06 -
Одисея
Разпътна младостта сега ми маха.
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
14.12.2017 19:56 -
Обет
Не си понятен за тълпите.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Това те радва, но и натъжава.
Живее Моцарт в общество на глухи.
Търсене