Достигнал на превала с форма Омега,
навлизам в черните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици

Луна - и в бялото мълчание
вълкът достига с воя си звездите.
Инстинктът му перфектно

И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак

Далеч от безпощадните завои
се чувствам гладък и оразмерен.
Приемам даже чуждите за свои

Мамашка-поетеса да си виждал -
на възраст между тридесет и шестдесет,
с фигурата закръглена и пищна,

На колко си години не попитах,
по-важното е днес, че си до мене.
Това, че не говориш, си е чудо,

В един тунел от погледи вървя
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.

Ти идваш, от звездите по-мечтана!
Да вярвам ли наяве, че се случваш...?
В бездънната си непрогледна яма

 
 
Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.