Притисна се към мен - сърцето спря.
И каза най-мечтаното - "обичам те".
Събудих се и в моя антисън изгря

Ти идваш - млада и бленувана,
с воала призрачен на вечерта.
От вдъхновението ми сънувана,

Спомените -
огризки от преживяно
в тъмния изгрев на небитието...

        Баба Али бе рядко нестандартен мъж. Роден  в Силистренско село, той бе отраснал около полата на баба си Али. Децата му лепнаха тутакси прякора Баба Али, от който той не можа да се откачи цял живот. Ненавиждаше това обръщение и в ...

Почувства ли дъха ръждив в листата,
изгубили облога със смъртта?
Те стелят се със златен отпечатък

Изгря завинаги - звезда сияйна,
над небосвода сив от напластени мисли.
И каза ми: "Обичам те безкрайно,

Аз още вярвам в тихото небе -
последното, което никой не е стигал.
Там моят двойник е венчан за теб.

Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно неговата истина

С миналото сякаш те докосвам.
Аз съм само минало изцяло.
В златни и предвечерни откоси

Вътре в себе си аз се обричам
на последното лято отминало -
очертават краката ми боси

Презирам жалките човешки същества.
Играят своите мизерни роли.
Далеч от тях откривам любовта