Валиш - безкрайнотопъл дъжд,
проникваш
през фините отвори

Морето е закотвено пред мен -
огромно, вятърно и сиво.
Вълни играят си с един случаен ден

На дъното на времето затворен,
в огромната му бъчва без отвори -
ще ферментираш бавно

Блекдаун за тебе, поете!
Издигна се твърде високо.
Полюшна се слънцето в тремор -

Още те има. Още си в мене.
Не е сън. Не е сън. Ти си живот.
Ти си магия - от извора пия.

Разпадът на душата ми започна.
В Джокондата на тъжния ми свят,
чрез антигрехове и непорочност