Духът е обречен на тебе, любов!
В очите те гледам, далечен...
Не виждам те - просто съм зов.

Искаш ли хапче поезия                                       
                                     и наркотици от мисли...?
Озърни се -                     

Ще бъда сън на сънищата несънуван.
Последен сън на ветровете в падина.
Едно изгубено в безветрие хвърчило

Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.

Разпадът на душата ми започна.
В Джокондата на тъжния ми свят,
чрез антигрехове и непорочност

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават

Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално